Европейската комисия (ЕК) обяви в четвъртък (28 май) план относно това как отделните страни членки на Европейския съюз (ЕС) могат да се възползват от увеличения Фонд за справедлив преход в размер на 40 млрд. евро. За страните от Югоизточна Европа са предвидени до 10 млрд. евро, съобщава Balkan Green Energy News.
Фондът за справедлив преход цели да подпомага страните, които все още разчитат значително на въглища в енергийния си микс.
Все още продължават разговорите за разширяване на обхвата на Фонда до повече региони, които се нуждаят от подкрепа за „изчистване“ на енергийния си микс. България ще получи 2,693 млрд. евро от Фонда, показват документите на ЕК. Фондът ще бъде увеличен, ако страните членки подкрепят новото предложение на Комисията и Фондът за възстановяване след пандемията от COVID-19 в размер на 750 млрд. евро, съобщава Euractiv Bulgaria.
Според предложението, Фондът за справедлив преход (ФСП) ще нарасне от 7,5 млрд. евро до 40 млрд. евро. ЕК заяви, че допълнителни 2,5 млрд. евро ще бъдат предоставени като свежи пари, а останалата част под формата на заеми от капиталовите пазари.
“Решихме да направим Фонда едно от нашите забележителни предложения за възстановяване” и че “сега с повече ресурси можем да преминем към зелен преход”, посочи пред журналисти еврокомисарят по въпросите на климата Франс Тимерманс.
Регионалният комисар Елиза Ферейра добави, че „фондът ще увеличи предлаганото финансиране, за да бъде преходът възможно най-лесен”.
Фондът за справедлив преход е част от по-широк механизъм, който ще достига размер около 150 млрд. евро.
По-рано в четвъртък ЕК публикува данни, използвайки същите показатели, както и преди. Те демонстрират как всяка от 27-те държави членки на ЕС ще бъде засегната от финансовата тежест на климатичната война, тъй като не всяка страна ще може да се възползва от същото количество финансиране.
Според последните данните на Комисията, от Фонда за справедлив преход България ще получи 2,693 млрд. евро. Първото предложение през януари планираше сума в размер на 458 млн. евро. Зоните около комплексите “Марица изток” и “Бобов дол” са двата региона, които според EK трябва да получат помощ за прехода си към нисковъглеродна икономика.
Полша, която беше страната с най-голям дял от фонда в предишното предложение – 2 млрд. евро, сега ще има право на 8 млрд. евро. Това е по-голяма сума от общия размер на първоначалния план на ЕК и новия максимален таван. Извънредните приходи на Германия нарастват от 877 млн. евро на над 5 млрд. евро
Румъния може да получи 4,4 млрд. евро, а Чехия – 3,4 млрд. евро. Франция, Италия и Испания ще получат по около 2 млрд. евро всяка, а средствата за Люксембург ще се увеличат от 4 до 19 млн. евро.
Според ЕК, минималният интензитет на помощта е 32 евро на глава от населението в рамките на целия период, вместо 6 евро, както беше заложено в предложението през януари.
Тези стойности обаче са само ориентировъчни, тъй като разговорите между Комисията, националните правителства и Европейския парламент дали методът на разпределение трябва да бъде променен, за да се отрази новата сума във Фонда за справедлив преход, продължават, изтъкват от Euractiv Bulgaria.
“Диалогът между Комисията и държавите членки във връзка с избора на специфичните области, където намесата на механизма трябва да се фокусира продължава”, посочи Ферейра.
Еврокомисарят добави, че „с допълнителните средства и след диалог с държавите членки не се изключва разширяването на областите, които да се възползват от Фонда за справедлив преход”. Ферейра посочи, че структурата на ФСП няма да се промени съществено.
Като продължение на първоначалното си предложение в началото на 2020 г. Комисията публикува списък на регионите, които биха могли да бъдат финансирани до успешното представяне на задълбочени стратегии.
В списъка са Полша и Германия, най-големите региони за добив на въглища, въглищните райони във вътрешността на Испания, производството на стомана в Южна Италия и замърсяващите морски пристанища в Малта.
Предложението на Комисията предизвика критики от райони, в които зеленият преход вече е започнал или дори е приключил, тъй като те твърдят, че са пренебрегвани. Регионите с по-ниски доходи се оплакват, че фондът трябва да се използва само за райони с тежки въглеродни емисии.
Увеличението на размера на ФСП се очакваше още когато Комисията предложи първия си план в размер на 7,5 млрд. евро. През февруари правителствата се разделиха на два лагера по време на преговорите за дългосрочен бюджет – “Приятелите на кохезията” и “Пестеливите”.
Финансирането на политиката в областта на околната среда бе определено като област, в която има възможност за постигане на консенсус с “Пестеливата четворка” – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция – които подкрепят идеята за по-малък бюджет.
14:55 | 13.09.22 г.
