Докато светът продължава своята борба с най-мрачната пандемия в своята жива памет, икономисти от различните краища по света предупреждават, че ставаме свидетели на разгръщането на нещо много по-мрачно от финансовата криза от 2008 г. – Голямата депресия 2.0, пише Алек Кимани, инвеститор и финансов експерт, в коментар за Oilprice.
Признаците са налице: безпрецедентно унищожаване на работни места и капитал, свити потребителски разходи, слабо представяне на почти всички основни финансови пазари и срив в световния фискален ред.
Дори световните икономически сили не бяха пощадени, като Калифорния - един от най-богатите щати в САЩ, благодарение на своя процъфтяващ технологичен сектор - изтри целия ръст на работните си места през последното десетилетие само за два месеца.
Но сега енергиен мозъчен тръст споделя, че насочването на глобалните стимули към инвестиции във възобновяема енергия може не само да помогне за справяне с проблемите около климата, но и да доведе до големи икономически ползи след COVID-19 за десетилетия напред.
Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) - организация, посветена на насърчаване на глобалното приемане на възобновяема енергия и установяване на устойчивото ѝ използване - посочва, че нормализирането на глобалната икономическа конюнктура ще струва на 95 трлн. долара.
Инвестирането във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на 110 трлн. долара може, от друга страна, потенциално да стимулира още по-стабилно икономическо възстановяване след COVID-19 чрез създаване на масивни социално-икономически ползи, както и да доведе до спестявания от 50 трилиона до 142 трилиона долара до 2050 г.
Големият въпрос е: дали световните правителства ще са готови да сложат парите си на подобно място?
Изобилие от нови работни места
IRENA твърди, че насочването на всички тези стимули в сектора на ВЕИ би увеличило глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) с около 2,4 процентни пункта по-бързо от очакваното и ще доведе до 13,5-процетнно увеличение на глобалните показатели за благосъстояние, като образование и здравеопазване.
Но не това е най-важното. Инвестирането на тази сума във възобновяема енергия може да удвои броя на работните места в сектора до 42 милиона, както и да създаде други десетки милиони в свързаните със сектора индустрии. По този начин ще може лесно да се създадат много повече от 26-те милиона работни места, които САЩ досега са загубили заради пандемията.
Генералният директор на IRENA Франческо Ла Камера казва, че COVID-19 е „разкрил силно уязвими места на сегашната система…“, по-специално сектора на изкопаемите горива, който се оказва в тежко положение поради епичния срив в търсенето на фона на глобално блокиране. Ла Камера заяви, че светът се нуждае от нещо повече от бърз старт и че ускореното развитие на ВЕИ потенциално може да постигне множество икономически и социални цели, които биха помогнали за изграждането на по-устойчива икономика.
За времето след 2050 г. докладът идентифицира инвестициите в „пет основни стълба на декарбонизацията“, а именно електрификация, производство на възобновяема енергия, гъвкавост на системата, зелен водород и иновации - като необходими за постигане на въглеродно неутрална глобална икономика.
Твърде много реторика
Не е изненадващо, че представителите на сектора аплодираха доклада, като Игнасио Галан, изпълнителен директор на испанската енергийна компания Iberdrola, заяви, че хармонизирането на икономическите стимули с целите на климата е от решаващо значение за повишаване на дългосрочната жизнеспособност на световната икономика.
Предишен доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) предостави почти сходни възгледи, като изпълнителният ѝ директор Фатих Бирол заяви, че някои от пакетите от стимули, които правителствата разгръщат или предстои да бъдат въведени, трябва да бъдат инвестирани в сектора на ВЕИ.
Но какви са шансовете да проработи амбициозният сценарий на IRENA, който има за цел да намали глобалните емисии на въглероден диоксид със 70% до 2050 г. чрез насочване на трилиони долари към стимулиране в чистата енергия?
Минимални.
Докладът вече е предупредил за „нарастващата пропаст между реториката и действията“ от страна на правителствата по отношение на климатичните промени.
МАЕ предупреди, че е много вероятно правителствата да намалят значително инвестициите в чиста енергия на фина на икономическите щети, причинени от коронавируса. Очаква се тази година соларната енергия да регистрира първия си спад за последните близо четири десетилетия.
Междувременно се очаква ръстът на продажбите на електромобили да се стопи за първи път от над десет години, както и да се стигне до драматичен обрат в постепенното извеждане от експлоатация на електроцентралите, работещи с въглища.
Евтините въглища, които биха били особено удобни за една страдащата икономика, ще възпрепятстват развитието на проектите, свързани с чиста енергия, поне в краткосрочен план, като правителствата ще предпочетат да пренасочат пари към други сектори, отколкото към ВЕИ.