Пандемията от коронавирус ще доведе до ограничен спад на цените на земята и рентите у нас, както и на броя на сделките, но той ще бъде много по-малък в сравнение с останалите недвижими имоти, казва пред Investor.bg Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).
“Ако приемем, че COVID-19 ще бъде предвестник на световна рецесия, респективно на криза, то е логично и този пазар да започне да се охлажда“, отбелязва той. В условията на извънредно положение сключването на сделки за земеделска земя е затруднено, тъй като купувачите и продавачите спазват противоепидемичните мерки и ограничения, а във всеки район има само по един дежурен нотариус, казва Стайков.
Преди пандемията от коронавирус от БАСЗЗ отчитат лек ръст на цената на земята у нас. „На фона на COVID-19 съществува вероятност тенденцията да се обърне и да завършим годината с лек спад“, отбелязва Стайков. „Искам обаче да припомня, че земеделската земя е предпочитан актив-убежище по време на сътресения и кризи. Ако погледнем статистиките на цената на актива, то цените на земята имат ниска или обратна корелация и ниска волатилност в сравнение с другите основни видове активи. С други думи, често когато инвестиционните активи поевтиняват, земята увеличава стойността си. Тя има висока доходност при ограничен риск“, подчертава той.
Средната годишна доходност от земята през последните девет години е 26,33%, сочат изчисления на БАСЗЗ на база данните на Националния статистически институт (НСИ). „Доходността на земята като актив е двукомпонентна. От една страна е капиталовата – нарастването на цената на актива, а от друга, доходността от аренда/наем. По данни на НСИ през 2010 г. цената на един декар земеделска земя е 279 лв., а през 2018 г. цената на декар достига 941 лв. Това представлява оскъпяване на актива с 662 лв. и доходност от 237% за 9-годишния период на притежание“, казва Стайков.
Данните на НСИ за 2018 г. сочат, че най-висока е цената на земята в района на Добрич - 1697 лв. на декар, и района на Силистра - 1379 лв. за декар. Следват Шумен с 1101 лв. на декар и Русе с 1092 лв. на декар. Най-ниска е цената на земята в Южна и Югозападна България - едва 575 лв. на декар.
Средната цена на арендите на земеделска земя у нас преди две години е 48 лв на декар, като отново най-висока е в Добрич (91 лв. на декар) и Силистра (78 лв. на декар), а най-ниска в Южна и Югозападна България - 30 лв. на декар.
През последните години тенденцията е фермерите да са по-активни в покупката на земеделска земя от крупните инвеститори, търсещи доходност, отбелязва Стайков и допълва, че с развитието на поземлените отношения вторичният пазар ще има все по-голяма важност.
БАСЗЗ предлага от години да се създаде Национална поземлена банка, която да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, ефективно управление на земеделските земи, привличане на инвестиции в селскостопанските сектори, изпълнение на селскостопанската политика на държавата за устойчиво развитие на поземлените отношения и активиране на пазара на земеделски земи.
Асоциацията настоява също за създаването на Национална браншова земеделска камара, която да обедини неправителствените организации в земеделския бранш. „Българското земеделие трябва да има единна национална организация, която да бъде официален партньор на изпълнителната и законодателната власт и да защитава националния интерес. Не на последно място създаването на Национална земеделска камара ще помогне на българския земеделец и собственик да бъде равностоен партньор на европейските му колеги“, смята Стайков.