Международният валутен фонд смята, че световната икономика претърпява най-лошата си рецесия след Голямата депресия през тази година, като развиващите се пазари и страните с ниски доходи в Африка, Латинска Америка и Азия са поставени под особено висок риск.
Тъй като половината от 189-те държави членки на МВФ търсят помощ, изпълнителният съвет се съгласи да удвои достъпа до спешното си финансиране, за да отговори на очакваното търсене от около 100 милиарда долара, каза в реч в четвъртък управляващият директор Кристалина Георгиева, цитирана от Bloomberg.
Основните прогнози на МВФ визират частично възстановяване на световната икономика през 2021 г., ако пандемията бъде овладяна през втората половина на тази година и това позволи постепенно премахване на ограничителните мерки, каза Георгиева. Тя подчерта големината на удара върху търговията на дребно, хотелиерството, транспорта и туризма и ефекта върху самонаетите лица, малкия и средния бизнес.
Георгиева повтори готовността на МВФ да използва „заемната си мощ“ от 1 трилион долара. Ако кризата продължи по-дълго от очакваното или ако има втора вълна на заразяване, може да се наложи МВФ да засили подкрепата си, каза тя. В този случай създаването на повече резервни активи, наречени специални права на тираж, или СПТ, би могло да помогне на развиващите се пазари да избегнат парична криза, каза Георгиева.
МВФ също призовава членовете си за дарение от 1,4 милиарда долара, за да може да осигури облекчение на дълга на страните с ниски доходи. Целта е тези страни да разполагат с достатъчно средства за посрещане на здравните си разходи вместо да бъдат затруднявани от погасяването на дългове, каза Георгиева.
МВФ изчислява, че правителствата по света са предприели фискални действия в размер на около 8 трилиона долара, заяви Георгиева. Тя подчерта необходимостта от продължаване на основните мерки за подкрепа на здравните системи, защита на засегнатите хора и бизнеси, както и план за евентуално икономическо възстановяване.
МВФ и Световната банка се готвят да проведат пролетните си срещи чрез видеоконференция за първи път през следващата седмица. Техните нормални лични срещи, които организациите свикват в централата си близо до Белия дом, обикновено привличат хиляди делегати, наблюдатели и журналисти от 189-те държави членки. През тази година програмите на събитията включват предимно медийни брифинги, а не типичните семинари и обществени дискусии.