На пазара в София има значителен дял надценени жилища и съществува известен риск от корекция на цените на недвижимите имоти, който обаче е по-малък в сравнение с 2008 г. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит, по време на конференцията BalREc, организирана от Градът медиа груп.
На почти половината от 95-те наблюдавани локации от УниКредит, цените на жилищните имоти са с около или повече от 30% над стойностите, които се определят от преобладаващото ниво на доходите в София. Той обаче уточни, че тези нива са далеч от третото тримесечие на 2008 г., когато на 88 от наблюдаваните 97 локации от банката цените са били с 30% над преобладаващото ниво на доходите в София.
Според Павлов причините за нарастването на цените на имотите през последните четири-пет години са различни в сравнение с предходния цикъл. Основният фактор днес са ниските лихви, които карат собствениците на депозити в банките да ги трансформират в инвестиции в имоти, привлечени от надеждата, че силният темп на нарастване на цените на жилищата ще продължи и в бъдеще.
При предишния цикъл основният фактор е бил бумът на кредитирането, като през петте години преди кризата през 2008 г. обемът на отпуснатите кредити се е равнявал на 2,7% от БВП. През последните четири години той достига едва 0,7% от БВП, посочи Павлов.
Според него друг важен фактор за повишаването на цените е недостатъчното предлагане на нови жилища. През последните години произведените жилища на година са между 8000 и 9000, докато според преобладаващите оценки, за да може българската икономика да поддържа нивото на съществуващия жилищен фонд, са необходими 13 хил. жилища на година. За последен път това ниво е достигнало през 2009 г., сочат данните на УниКредит.
Според Павлов регулаторите днес са в по-силна позиция да предотвратят нов балон на имотния пазар, тъй като разполагат с повече инструменти за това, както и повече знания и опит как да ги използват.
Забавяне на българската икономика през 2020 г.
Според основния сценарий на УниКредит растежът на българската икономика през 2020 г. ще се забави до 2,7% спрямо предвиждан ръст от 3,5% тази година заради очакваното забавяне на глобалната икономика, включително на икономиката на ключови външнотърговски партньори на България. Очакванията на банката са ръстът на световната икономика да достигне 2,7% догодина спрямо прогнозираните 3,3% тази година, което ще бъде най-бавният темп на растеж от 2009 г. насам и ще бъде под средните темпове на растеж през последните 40 години.
Банката очаква краткотрайна рецесия на някои експортно ориентирани сектори на промишлеността, която обаче няма да се пренесе в сектора на услугите, тъй като ръстът на заплатите и затегнатият пазар на труда ще способстват за запазване на високите нива на потребителските разходи.
Според Павлов може да се наложи правителството да разхлаби до известна степен фискалната политика, за да се противопостави на негативните ефекти от забавянето на търсенето и при някои категории инвестиции. УниКредит очаква дефицитът догодина да се увеличи до 1,4% спрямо балансиран бюджет през тази година. Павлов предупреди, че ако правителството се откаже да поеме към известно разхлабване на фискалната политика, темпът на растеж на българската икономика може да е по-нисък от заложения в основния сценарий на банката.
УниКредит очаква реалният ръст на БВП на България през идните пет години да достигне между 2,7% и 2,8%, като един от факторите за забавянето ще бъде по-малкият ръст на работните места. През последните шест години у нас са били създадени 230 хил. работни места, или малко под 40 хил. на година. С достигане на пълна заетост в края на 2018-2019 г. обаче капацитетът започва да се изчерпва, като очакванията на УниКредит са тази година да бъдат създадени само 53 хил. нови работни места. Според Павлов най-високата стойност по отношение на работните места ще бъде достигната в началото на 2020 г., след което броят им постепенно ще започне да намалява под силния натиск на бързо намаляващото и застаряващо население.
Другите основни фактора, които допринасяха за ръста на българската икономика през последните пет години – силното увеличаване на заплатите, инвестициите в строителството и жилищата и инвестициите в инфраструктурата, ще се запазят и през идните пет години, прогнозира Павлов.
Ръстът на заплатите в България вече изпреварва темпа на нарастване на производителността на труда, което е обща тенденция в Централна и Източна Европа, посочи Павлов. Той обаче предупреди, че тази тенденция не може да продължава до безкрайност, защото печалбите на компаниите ще започнат да спадат и това ще ги накара да ограничат разходите си за труд, което в крайна сметка ще доведе до охлаждане на икономиката. Павлов не се ангажира да прогнозира кога ще се случи това, като посочи само, че предстоят поне още няколко години, в които ръстът на заплатите ще продължи да изпреварва ръста на производителността на труда.
Инвестициите в строителство и жилища достигат малко под 3% от БВП, което е доста под върховото равнище при предишния цикъл. Павлов очаква обаче още тази година инвестициите в жилища и строителство тази година да достигнат около 4% или малко повече през идните две-ти години на фона на значителния обем новозапочнато строителство през 2017 и 2018 г.
Инвестициите в инфраструктурата ще имат нарастващо значение за ръста на българската икономика през следващите години заради края на програмния период 2014-2020 г. и очакваното ударно усвояване на евросредства, прогнозира Павлов.
22:53 | 13.09.22 г.
