Когато става дума за рисковете, свързани с това да "внимаваш какво си пожелаваш", малко въпроси се нареждат по-високо от плана за втори референдум, за какъвто се застъпват онези във Великобритания, които се надяват да бъде преобърнато гласуването от юни 2016 г. за излизане от Европейския съюз (привържениците на оставането). Ако това бъде постигнато, резултатът може да бъде бързо възникване на явление, което Великобритания засега избягва - създаване на голяма, гневна популистка партия, вероятно от десницата, а може би и от левицата.
Това би било много лоша новина за Великобритания, за нейната политика, за Европа и за каузата на демокрацията като цяло. То може да бъде възприето, с известно основание, като ситуация, при която "те" потъпкват демократичния вот, който сме направили "ние, народът", пише в свой анализ Джон Лойд* от Ройтерс, цитиран от БТА.
Планът за втори референдум се оправдава с довода, че британският народ заслужава да има избор между предложението на правителството за Brexit, трудно договорено от кабинета на Тереза Мей миналия месец, и възможността за отказ от Brexit въобще. Привържениците на оставането настояват, че гласоподавателите ще направят информиран избор, а не просто израз на разочарование от ЕС, както през 2016 г.
Но разбира се, организаторите се надяват на отменяне на Brexit. Те смятат, че избирателите са уплашени от изгледите за забавяне на растежа или дори икономически шок от сгромолясването навън без план. Такива предупреждения бяха отправени миналата седмица от управителя на Англйската централна банка Марк Карни, подкрепени от официален анализ на правителството.
Никоя страна не е остров, дори такава, която в действителност е, като Великобритания. Избликът на често съпроводена от насилие войнственост във Франция, където леви и десни се обединиха срещу центристкия и някога популярен президент Еманюел Макрон и неговата партия "Република, напред!", е най-яркият и страшен пример за противопоставянето между "нас" и "тях". Но разочарованието е дълбоко и широко разпространено в останалата част на Европа, а както предупреди през юни бившият белгийски министър-председател Ив Льотерм, популистите са обединени от "своя отказ да играят по правилата на общоприетата политика".
Във Франция това, което започна като повече или по-малко стандартни протести, главно в провинциите, срещу повишаването на цените на горивата, сега се превръща в нещо като революция. Обещанието на френския министър-председател Едуар Филип във вторник миналата седмица за временно спиране на увеличаването на данъка върху горивата за шест месеца беше последвано от още бунтове. Миналата сряда вечерта правителството напълно се предаде, като извади увеличенията от бюджета за 2019 г., без заплаха за тяхното подновяване.
Тези действия, извършени от правителство, което изглеждаше най-решителното и увереното в Европа, с президент, който само допреди три седмици извличаше полза от това, че за разлика от своите предшественици не отстъпваше пред протести, е ужасяващо предупреждение за европейските правителства и вероятно за демократичния свят в по-широк план. Франция, изглежда, показва, че демократичното избиране на правителство преди една година е уязвимо за вълна от войнствен гняв на следващата. Ако това се утвърди като тенденция, със сигурност е свършено с демокрацията.
06:33 | 13.09.22 г.
