Сектор след сектор от британската икономика се изправя пред дилемата за бъдещите си отношения с Европейския съюз. Наближава мигът, в който трябва да се вземе решение каква страна иска да бъде Великобритания, пише Guardian в своя редакционна статия.
"Това вече не са теоретични дебати. Тук става дума за бъдещето на страната ни. Погрешните решения и издигането на лозунги трябва да бъдат избегнати на всяка цена". Тези думи са от новия доклад на Конфедерацията на британските индустриалци за имиграцията след Brexit. Но те не важат само за въпроса за имиграцията. Те важат с нарастваща неотложност и епохална сериозност за всеки аспект на процеса на излизане от ЕС - както и в по-широк план за бъдещите отношения на Великобритания със съюза като цяло.
По въпроси, вариращи от брането на плодове до правосъдието и автомобилната индустрия и от разходите за почивките до северноирландския мирен процес и жизнеспоспособността на университетите, дебатите за Brexit вече не са само теоретични и не са само лозунги, а все повече при тях става дума за това да бъде направен реален избор и за това каква да бъде Великобритания.
През последните две седмици британските министри наблягаха на възможността Обединеното кралство да бъде принудено да осъществи рязка раздяла с ЕС през март 2019 г., ако съюзът не покаже "гъвкав и творчески" подход към преговорите за Brexit. Тереза Мей и министрите тръгнаха да лансират този подход сред лидерите от ЕС.
Първият дипломат на Лондон Джереми Хънт предупреждава от кулоарите, че двете страни по случайност са се насочили към Brexit без споразумение, а министърът на международната търговия Лиъм Фокс отива по-далеч с думите, че сценарият за раздяла без споразумение е по-вероятен, отколкото този със споразумение. Изглежда това е точно такова, на каквото прилича: съгласувана стратегия, чиято цел е главният преговарящ на Европейската комисия Мишел Барние да бъде накаран да стане по-сговорчив.
Тази стратегия има два големи проблема. Първият е, че в Бялата книга на британското правителство за Brexit не са предвидени достатъчно мерки, за да бъде накаран ЕС да възприеме подобен подход. Ако Обединеното кралство не е готово да прави повече отстъпки, съюзът ще трябва да отстъпи прекалено много, а Великобритания да получи прекалено много. Но ако Тереза Мей направи отстъпки, тя ще срещне трудности да прокара подобна стратегия в парламента, без с това да разцепи партията си.
Вторият голям проблем е времето. Тревожните сигнали за това какъв е залогът за отделните сектори и региони във Великобритания след Brexit се увеличават все по-стремително. Това не е заговор, а утвърждаване на реалността. Тази седмица имаше няколко предупреждения, които при по-дълбокомислена и по-отговорна политическа култура от тази във Великобритания, биха били възприети като силно шокиращи. Те не трябва да бъдат отхвърляни като "всяване на страх", въпреки че това няма да попречи на безскрупулни пропагандатори на излизането да опитат да го направят.
В понеделник например ръководителите на британската полиция заявиха, че се опасяват от "значителен риск за обществената сигурност" при загуба на достъп до процедурите за трансгранични арести и до базите данни, ако Великобритания излезе от ЕС без споразумение. Същия ден министерството на здравеопазването заяви, че ако броят на работниците от ЕС в сферата на социалните грижи намалее, това ще означава повече британки да се откажат от работата си, за да ги заместят. Във вторник Националният съюз на британските фермери предупреди, че по същото време догодина Обединеното кралство може да изпита недостиг на храна, ако се стигне до Brexit без споразумение.
Организация на живеещите във Великобритания над 1 милион поляци изрази опасения, че те може да се превърнат в незаконни имигранти и призоваха Тереза Мей да гарантира правата им.
И нещата не свършват дотук. В сряда фармацевтичният гигант "Астра Зенека" заяви, че Brexit без споразумение е заплаха за жизненоважни лекарства за рак и сърдечни и белодробни заболявания. Същия ден лирата поевтиня до най-ниските си нива спрямо еврото за тази година, удряйки британските летовници по джоба. Част от загубите бяха възстановени в четвъртък, но не и преди една от най-големите британски агенции за подбор на персонал да обяви, че несигурността около Брекзит се отразява на пазара на труда, тъй като компаниите заемат изчаквателни позиции и отказват да поемат рискове, които могат да си позволят да избегнат.
Сега Конфедерацията на британските индустриалци се наложи да прави това, което отговорно правителство трябваше да направи още преди 18 месеца - да изложи подробни предложения за балансирана стратегия за имиграцията след Brexit. Министрите биха казали, че заради преговорите не могат да го направят, но ако се бяха замислили за стратегия за имиграцията, преди прекалено да бързат да задействат Член 50, щяха да са в по-силна позиция.
Факт е, че Brexit е избор само и единствено на Великобритания. ЕС не иска това и се е посветил да направи така, че 27-те да не платят цената за погрешното й решение. Сега остават само три възможни изхода. Вариантът без споразумение е един от тях. Вторият е компромис по норвежкия модел. Третият е връщане назад на процеса на Brexit. Както се заявява в доклада на Конфедерацията на британските индустриалци, тук не става дума за теория. Става дума за бъдещето на страната.
/БТА/
23:01 | 10.09.22 г.
