Финансовите министри на еврозоната се споразумяха за условията по излизането на Гърция от третата си спасителна програма, включително за мерки за облекчаване на дълга и последен транш. Те предлагат на Атина удължаване с 10 години на матуритета по голяма част от старите заеми, както и нов кредит от 15 млрд. евро, с който да се гарантира, че страната ще остане на крака, дори след като излезе от спасителната програма през август, предава Ройтерс.
Гърция живее основно благодарение на парите, заети от правителствата на еврозоната в три спасителни програми от 2010 г. насам, когато изгуби достъп до пазарите заради огромния си бюджетен дефицит, гигантския публичен дълг и неефективната икономика и социална система.
При приключени стотици поискани от кредиторите реформи Гърция постигна значителен напредък, но за да получава кредити отново, инвеститорите трябва да знаят, че няма да се срине под тежестта на обслужването на дълговете си, които представляват почти 180% от нейния БВП.
Според съобщението, публикувано след срещата, облекчаването на дълга включва удължаване на матуритета и гратисни периоди по заемите на Гърция във втората спасителна програма - неизплатени заеми за около 130 евро - с 10 години, за да не се допуснат резки пикове на периодите за обслужването за кредитите през следващите десетилетия.
Гърция ще получи и още едно последно плащане от 15 млрд. евро, което да помогне да се изгради паричен буфер. Той ще направи страната по-независима от заеми от пазарите, след като излезе от програмата на 20 август.
Атина ще трябва да направи плащания по облигации, равняващи се на около 7% от БВП следващата година - първите, след като приключи спасителната програма през август.
Удължаването на матуритета и разсрочените плащания целят да уверят инвеститорите, че Гърция може да управлява дълга си. Така ще се засили доверието, нужно най-вече на фона на засилващите се пазарни опасения за предстоящи търговски войни и нарастващ евроскептицизъм.
Отписвания на заеми не са били обсъждани.
След излизането от програмата Атина ще е обект на невиждано досега от европейците наблюдение, много по-стриктно от това, приложено в миналото за Португалия, Кипър и Ирландия.
За осем години Гърция получи над 273 милиарда евро помощ от кредиторите, еврозоната и Международния валутен фонд, в рамките на три спасителни програми, припомня БТА. В замяна гърците бяха задължени да проведат стотици реформи, които често бяха болезнени, за да оздравят публичните си финанси.
Растежът на БВП достигна 1,4 процента през 2017 г. и се очаква увеличение тази година (1,9 процента) и следващата (2,3 процента) Същевременно Гърция бележи вече бюджетен излишък от 0,8 процента, след като имаше дефицит от 15,1 на сто през 2009 година.
Споразумението за слагане на край на сегашната спасителна програма за Гърция е исторически момент, заяви еврокомисарят за икономиката Пиер Московиси, цитиран от ДПА.
"Искам да обясня значимостта на това, на което станахме свидетели тази вечер: това не е нещо рутинно, а е изключително и историческо", каза Московиси. "Гръцката криза приключи тази вечер", добави французинът.
Председателят на Еврогрупата Мариу Сентену също приветства споразумението. "Това е: успяхме да осигурим меко кацане на това дълго и трудно приспособяване", каза той.