Великобритания гласува за Brexit*

Великобритания обръща гръб на Европа.

Въпреки първоначалните прогнози за победа на привържениците на членството на Великобритания в Европейския съюз според окончателното преброяване на гласовете от всички секции противниците на членството печелят 51,9% от гласовете. Според данните на агенцията в подкрепа на Brexit са гласували 17,4 млн. души, а за оставане в ЕС - 16,1 млн. души.

Висока е активността за вота - над 72% от имащите право на глас, или 46,5 млн. души. 

Резултатът е истински шок, след като анкетите от последните дни, както и първите резултати и екзитполовете даваха предимство за лагера за оставане в ЕС, а в по-ранните часове Найджъл Фараж, лидер на привържениците на Brexit, призна поражението си. Обратът се случи след получаването на данните от Нюкасъл, където Brexit получи лека преднина. Като цяло лагерът за Brexit отчете изненадващо повече гласове от очакваното, а в широки области на Англия привържениците за напускане са с ясна преднина, за разлика от Лондон, където по-голямата част от хората са за Bremain (оставане в ЕС).  

"Осмелявам се да мечтая, че сме пред независима Великобритания", заяви Фараж.

"I now dare to dream..." Nigel Farage, #Brexit campaignerhttps://t.co/K6pbNnkHr0 #EUref pic.twitter.com/5xey0ipMvH

В резултат на обрата британският паунд, достигнал шестмесечен връх в четвъртък на ниво от 1,50 долара за лира, се срина с над 9% до най-ниското си ниво от три десетилетия до 1,3466 долара. Еврото също поевтинява. 

В момента е възможно и прогнозите на социолозите, и тези на пазарите да са погрешни, казва от своя страна Джо Ръндъл, главен трейдър в ETX Capital.

Как се стигна дотук?

Страните често се обединяват, за да насърчават търговията, да защитават човешките права, околната среда или да отблъскват заплахи. Те подписват договори и се присъединяват към международни групи, и всеки път, когато правят това, те са съгласни да се откажат от част от своята независимост.

Това се случи в още по-голяма степен при създаването на Европейския съюз, общ пазар и световна политическа сила, изкована от разпокъсаните държави в Европа. Въпросът винаги е бил - възможно ли този извънреден експеримент, носещ днес името ЕС, да се задържи като едно цяло? 

Загрижеността за разкола започна да нараства, след като британците решиха да проведат вот за напускане на блока през 1973 г. Начинът, по който много британци гледат на ЕС, предполага, че компромисите вече не служат на техните интереси и те предпочитат идеята за живот извън ЕС, подобно на Норвегия и Швейцария. Така страната бе погълната от дебата за Brexit. 

Предизборната кампания се ожесточи през последния месец, показвайки, че няма ясен победител, преди да бъде преустановена за няколко дни, след като Джо Кокс, проевропейски настроен депутат от Лейбъристите, бе убита седмица преди гласуването.

Проучванията сочеха, че гласуването за Brexit може да бъде спечелено и от двата лагера, а несигурността създаде колебания за британската валута.

Премиерът Дейвид Камерън води кампания за оставане на Великобритания в блока от 28-те страни, като изтъкна, че излизането би предизвикало рецесия и десетилетия на несигурност за работните места, търговията и по-широката икономика.

Борис Джонсън, един от най-популярните политици на Острова и бивш кмет на Лондон, е сред онези, които призовават избирателите да гласуват за напускане на ЕС, така че Великобритания да може да си възвърне контрола на своите закони и забави навлизането на имигрантите. Поради факта, че свободното движение на хора е основен принцип на правото на ЕС, напускането на блока е единственият сигурен начин за спиране на притока бежанци и имигранти.

Притиснат от евроскептиците в собствената си Консервативна партия Дейвъд Камерън обеща, че ако спечели изборите през 2015 г., ще даде на британците възможност да решат на референдум искат ли страната да остане член на ЕС при предоговорени условия или не.

Още предистория

Великобритания чака 16 години, преди да се присъедини към Европейската икономическа общност, след като тя е създадена през 1957 г. Веднага след това мнозина заявяват, че страната трябва да се оттегли. Преди провеждането на първия референдум за това дали Великобритания да остане, или да напусне - през 1975 г., повечето политици и вестници твърдят, че оставането в общността ще донесе най-много ползи за икономиката, а лагерът на тези, които искат бъдеще с ЕС, печели с разлика от 2 към 1 гласа.

Правителството на премиера Джон Мейджър за малко не пада от власт през 1993 г., когато някои от депутатите от неговата партия гласуват срещу него при вота за подписването на Договора от Маастрихт, който разширява сътрудничеството в общността и създава Европейския съюз. Евроскептицизмът доведе до това Великобритания да не приеме единната валута евро, когато тя бе представена през 1999 г. Скептиците по-късно намериха оправдание за това свое искане чрез дълговата криза в еврозоната.

Блокът добави осем източноевропейски страни през 2004 г., предизвикайки вълна от имигранти от тези държави, което натовари обществените услуги. През 2007 г. се присъединяват и България и Румъния. В Англия и Уелс делът на родените в чужбина жители набъбва до 13,4 на сто от населението през 2011 г., приблизително два пъти повече от нивото през 1991 г.

През последните години хора от други държави от ЕС са привлечени на Острова от икономиката на Великобритания, която расте двойно над темпа на икономически растеж на еврозоната.

Великобритания е втората по големина страна в ЕС по икономическа продукция и третата по големина на населението след Германия и Франция. Все още има редица страни, които желаят да се присъединят към ЕС.

Очакваше се на референдума да спечелят поддръжниците на оставането в ЕС, след като техният лагер успя да се възползва по-добре от опасенията за икономическата несигурност при Brexit, a другият лагер не успя да се възползва от притесненията за прекомерна миграция към страната. Защитниците на членството в ЕС отбелязват, че блокът е най-големият пазар за износа на страната, и че глобалните компании откриват офиси във Великобритания, тъй като могат да продават в други страни от ЕС без мита. Страната се възползва от свободното движение на стоки и служители, като работодателите успяват да намерят евтина, квалифицирана работна ръка.

Евроскептиците твърдят от своя страна, че ЕС възнамерява да се превърне в супердържава, която засяга все повече националните суверенитети. Те смятат, че Великобритания има глобално влияние и без ЕС. Страната разполага с постоянно място в Съвета за сигурност на ООН и евентуално може да договори по-добри търговски договори, без да бъде спъвана от протекционисти на ЕС.

*Актуализирано към 9.15 часа