Европа навлиза в четвърта поредна година на икономическо възстановяване, но то продължава да бъде с относително ниски темпове. Основните вътрешни и външни рискове пред растежа са политически - много важно е те да бъдат овладени чрез бързо приемане и прилагане на нужните за стабилността на ЕС решения, коментира заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, във връзка със зимната икономическа прогноза на ЕК.
По думите й всичко това важи с пълна сила и за България.
Европейската комисия потвърди прогнозата си отпреди 3 месеца за икономическия растеж у нас. Виждаме малко по-оптимистични прогнози за дефицита и дълга, което продължава тенденцията за стабилизиране на публичните финанси, отбелязва Георгиева, цитирана от Представителство на ЕК в България.
България остава страната с третия най-нисък дълг в ЕС. Той е около три пъти под средния за ЕС и еврозоната и според последните предвиждания ще е дори по-нисък, отколкото се очакваше преди 3 месеца: 29,7% от БВП през тази и 30,3% през следващата година. Същото важи и за дефицита, който остава под допустимите 3%, и спада по-бързо от заложеното през ноември – до 2,3% през тази година и 2,0% догодина.
Комисията излезе с по-оптимистични очаквания и за износа, вътрешното потребление и заетостта, като отчете, че по-добрата събираемост на данъците вече дава положителни резултати върху стабилността на публичните финанси.
Това обаче не може да ни успокоява, защото инвестициите у нас остават сред най-ниските в ЕС, отбелязва Георгиева. В настоящата прогноза Европейската комисия дори заложи малко по-песимистични очаквания в това отношение, отколкото имаше през ноември миналата година.
Според нея това е ясен сигнал за необходимостта да се действа решително и най-сетне да бъдат осъществени дълго отлагани реформи, да се създаде доверие в съдебната система и върховенството на закона, и да се подобри цялостната бизнес среда. За по-сериозен растеж ни е нужен приток на капитали – а той зависи от фактори като доверие и предвидимост, казва още зам.-председателят на ЕК.