Социално зло ли е голямата печалба?

В очите на голяма част от хората бизнес печалбите, особено голямата печалба, е нещо лошо. През 2010 г. социално проучване в САЩ откри, че болшинството от хората свързват голямата печалба с по-висока обществена вреда. Подобни предубеждения са много разпространени и в България, подклаждани допълнително от близкото ни социалистическо минало. Maлко хора обаче са способни да артикулират логично обяснение за това каква е функцията на бизнес печалбата и загубата, как се трупат, и защо и кога са вредни за обществото, пише в анализ за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев.

Както знаем, живеем в свят, в който стоките и ресурсите, подходящи за задоволяване на човешките нужди, са оскъдни – ако не беше така, нямаше да има нужда въобще да бъдат „икономисвани“. Поради тази причина, когато определени ресурси и фактори биват насочени към производството на една стока, това означава, че не могат да бъдат насочени към производството на друга. 

Именно затова, когато обсъждаме дистрибуцията на стоки в икономиката, е редно да си задаваме не въпроси от рода на „би ли било по-добре да имаме повече от стока А“, а по-скоро: „би ли било по-добре да имаме повече от стока А и по-малко количество други стоки, които ще трябва да бъдат пожертвани, за да произведем повече А“.

В условията на свободен пазар единствено потребителите решават кои стоки да бъдат произведени и кои – не. Функцията на печалбите и загубите е именно да изпратят сигнал на предприемачите към производството на кои стоки е най-добре, според потребителите, да насочат усилията си.

Печалбата или загубата на един бизнес се определя от разликата между разходите за закупуването на факторите за производство (работна ръка, капиталови стоки, и т.н.) и приходите от продажбата на крайния продукт, произведен с помощта на тези фактори. Печалба е възможна, единствено когато разходите за производство са по-ниски от приходите от продажбите на продукта. Ако пък производствените разходи са по-високи от приходите, тогава въпросният бизнес регистрира загуба.

Тук трябва да отбележим, че ако бъдещето беше напълно ясно и всички с абсолютна точност можеха да предвидят бъдещата икономическа ситуация в пазарната икономика, би било невъзможно за бизнес предприемачите да отбележат печалба. В такъв свят цените на стоките, необходими за производството на даден продукт, щяха напълно да рефлектират евентуалната цена на този продукт, и в тази ситуация не биха били възможни нито печалби, нито загуби. Печалба и загуба са възможни, когато бъдещето е неясно и несигурно. Функцията на предприемача е да се опита възможно най-прецизно да предвиди бъдещите цени на определени стоки, формирани под влиянието на промени в търсенето и предлагането им.

Ако един предприемач е реализирал печалба, това означава, че правилно е предвидил нуждите на потребителите и ги е задоволил по-добре от конкуренцията (или поне част от нея). Той е осъзнал, че има определени производствени фактори, чиито цени в настоящето са доста по-ниски в сравнение с цената на възможния им бъдещ продукт. 

Възможността за голяма печалба мотивира предприемача да закупи тези фактори и да ги пренасочи към производството на продукти, за които той смята, че в бъдеще ще са по-желани от потребителите, в сравнение с други. Ако се окаже прав, от една страна, той ще има печалба, а от друга – потребителите ще са по-добре задоволени. Ако пък е на загуба, това означава, че не е успял адекватно да задоволи потребителите – те не са готови да платят за продукта му достатъчно, за да може той да покрие производствените разходи. В този случай предприемачът е прахосал ресурси.

Грубо казано, можем да гледаме на печалбата и загубата по следния начин: ако един бизнес е на печалба, това означава, че пазарът е оценил неговия продукт на по-високо ниво, в сравнение с факторите за неговото производство. С други думи, от нещо с по-ниска (за потребителите) стойност е произведено нещо с по-висока стойност. Ако пък е на загуба, се е случило обратното – продуктът е оценен на по-ниско ниво спрямо факторите за производството му, т.е. от нещо с по-висока стойност е произведено нещо с по-ниска стойност.

Когато един бизнес започне да реализира сериозна печалба, други предприемачи забелязват това и се включват в производството на конкретната стока или услуга. Резултатът от нарастващата конкуренция е постепенното увеличаване на количеството на дадената стока на пазара и постепенното спадане на цената й. Това неизбежно води и до по-ниски печалби за всички предприемачи в тази сфера на производство.

По-голямата конкуренция принуждава фирмите да се стремят да оптимизират производството си колкото се може повече по един или друг начин – чрез съкращаване на разходите или подобряване на техния продукт. Така фирмите, които имат най-ефективните методи за производство на най-желаните от потребителите продукти, правят най-големи печалби, докато тези, които не са способни толкова добре да оптимизират производството си и да задоволят потребителите, правят по-малки или дори реализират загуба. Ефектът от това е, че най-способните предприемачи имат възможността да разширят бизнеса си най-много.

Но пазарната система може да бъде сериозно изопачена от намеса на държавата. В наши дни държавата практически може да се намеси във всеки сектор на икономиката по какъвто начин пожелае и да използва своята законодателна и финансова власт, за да накаже едни фирми на пазара и да помогне на други. Това неизбежно е в ущърб на потребителите, защото сега дори дадена фирма да не е конкурентоспособна, успее ли да подкупи политическата власт, тя може да разчита на държавен протекционизъм. Протекционизмът може да се прояви под най-различни форми – държавни поръчки, субсидии, промени в регулаторния режим, нови закони и прочие мерки, които помагат на фирмите с политически връзки да запазят или увеличат пазарния си дял, за сметка на тяхната конкуренция.

В ситуация на сериозна намеса в пазара от страна на държавата, печалбите на предприемачите вече не зависят изцяло от преценката на потребителите. Колкото повече икономическа власт има държавният апарат, толкова повече всеки един бизнес зависи от него и толкова по-малко от своите потребители.

Печалбата, колкото и голяма да е тя, не е социално зло. Напротив, стига е постигната благодарение на ефективно производство и добре задоволена потребителска база, тя изпълнява ключова и изцяло положителна социално-икономическа функция. Но когато печалбите на фирмите на пазара зависят повече от решенията на държавната бюрокрация, отколкото от решенията на техните потребители, тогава тази социална функция е коренно изопачена и понякога дори напълно нефункционална.