Европейските банки може би са изправени пред едни най-значимите рискове в следкризисния период. На фона на обявените в края на януари правила за капиталова адекватност, върху които Европейската централна банка (ЕЦБ) ще изгради предстоящите по-късно през годината стрес тестове, заплахата за сектора може би неочаквано за мнозина дойде от развиващия се свят.
Както стана ясно по-рано, финансовите институции на Стария континент разполагат с вложения на стойност 3 трлн. долара в развиващите се страни, които бяха подложени на силен натиск в последните дни. Рискът е още по-значим предвид факта, че значителна част от сумата – цели 1,7 трлн. долара, е собственост на едва шест европейски банки – британските HSBC и Standard Chartered, испанските BBVA и Santander, австрийската Erste Bank и италианската UniCredit.
Въпросът с европейския банков сектор бе широко дискутиран на срещата на световните лидери в Давос в края на януари. Реакция имаше дори от високите етажи на ЕЦБ, като президентът Марио Драги намекна за готовността на институцията да стимулира икономиката, изкупувайки пакети от банкови заеми. Ход като този би могъл да отмени ролята на възприетите за традиционни в доста части на света количествени улеснения и да подмогне банковия сектор, давайки му глътка въздух в продължаващия адаптационен период след кризата.
Освен от сривовете в развиващите се пазари, които до голяма степен бяха провокирани от цялостната политика на Централната банка на САЩ – Федералния резерв, европейските банки бяха сюрпризирани и от неблагоприятните данни за представянето на инвестиционните си подразделения. Браншът изпрати най-слабият си първи месец на годината в последното десетилетие, след като намаляващите приходи притиснаха компаниите да ограничат разходите.
Разглеждано в по-дългосрочен план, едно задълбочаване на кризата в развиващия се свят може да провокира значително покачване на основните лихви. Подобни стъпки вече наблюдавахме в Турция, Южна Африка и Индия. Повишаването на разходите по кредитирането ще усложни изплащането на текущите заеми и би могло да предизвика лавинообразен срив в системата.
Въпреки всичко песимизмът и мечите настроения сред инвеститорите може и да са прекалени. Активите на европейските банки в развиващия се свят представляват 12 на сто цялото състояние на сектора. Макар процентът да не е малък, той едва ли ще е достатъчен за сериозно сътресение при положение, че съществуват много допълнителни обстоятелства, които трябва да бъдат изпълнени, за да станем свидетели на срив.
Самият факт, че в Европа се говори за подобен проблем обаче е притеснителен. Отговори на много въпроси вероятно ще дадат стрес тестовете, които според заявките на много от лидерите на ЕЦБ ще бъдат максимално сурови и обективни. Наскоро дори Драги отправи сигнал за възможни закривания на финансови институции, които не отговарят на условията. Ход, които за мнозина би бил разумно решение за сектора на фона на продължаващите проблеми на континента. Други обаче биха припознали потенциално домино, при което бутането на една частичка би съборило цялата система.
Повече за европейския банков сектор вижте в разговора на Делян Петришки от Bulgaria On Air c Димитър Вучев от Investor.bg!
03:10 | 11.09.22 г.
