Тази година премина под знака на масови протести в цялата страна, които вероятно няма да спрат и в началото на следващата.
Недоволството на хората започна още през февруари, когото получиха доста по-високи сметки за ток за януари заради влезлите в сила нови цени на електроенергията.
Тогава спонтанно по улиците излязоха хиляди. Това се превърна в най-масовия протест от години насам и обхвана десетки градове в цялата страна, дори роди нова форма на протест - самозапалването. Трима души посегнаха на живота си по този начин по време на февруарските протести.
Свикан под наслов "Да запалим монополите" протестът в крайна сметка се пренасочи от сметките за ток и енергийните дружества срещу правителството на Бойко Борисов.
След засилилото се напрежение и насилието между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари в София, когато имаше ранени на „Орлов мост“, Бойко Борисов изненадващо подаде оставка на 20 февруари. Тогава в парламента той отсече, че не може да гледа „по асфалта да се пролива кръв“.
Въпреки че на 21 февруари парламентът прие оставката на кабинета, на 24 февруари на национален протест по улиците на големите градове в страната излязоха над 100 000 души.
Протестите вече не бяха само срещу монополите, но и срещу цялата политическа система. На демонстрациите в София се появиха плакати с предложения за мажоритарна избирателна система, намаляване на броя на депутатите, национализиране на енергодружествата, негодувание срещу демографската криза и лошите условия на живот.
Българи, работещи и живеещи на много места в чужбина, също организираха протести в знак на солидарност със случващото се в България. Протести се проведоха в Атина, Барселона, Берлин, Валенсия, Виена, Дюселдорф, Лондон, Мадрид, Мюнхен, Франкфурт.
Въпреки че шествията в началото на март бяха организирани от граждански сдружения и имаха и политически искания, те не успяха да излъчат легитимни лидери и така след като властта беше поета от служебно правителство начело с Марин Райков, който създаде граждански съвети, напрежението в обществото спадна и за известно време нямаше протести.
Ситуацията обаче се промени веднага след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов върна мандата за съставяне на правителство, въпреки че партията имаше най-много гласове на изборите на 12 май, а БСП го прие.
Така още преди Пламен Орешарски да бъде избран за премиер отново недоволни граждани излязоха на протест в София.
Само ден след като той обяви министрите си на 27 май на пленум пред БСП, на шествие срещу проектокабинета излязоха около 200 души.
Този протест бе организиран от природозащитници от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.
На следващия ден, когато парламентът избра Орешарски за премиер, пред сградата на Народното събрание имаше около 40 души.
12:53 | 14.09.22 г.
