Масовите протести срещу президента Виктор Янукович нанесоха удар на финансовите пазари в Украйна в понеделник, като увеличиха риска от валутна криза на фона на намерението на държавния глава да запази поста си до изборите в началото на 2015 г., пише CNBC.
В понеделник водещият борсов индекс в страната PFTS затвори при 299,51 пункта, като от 25 ноември, когато бележи почти 2-месечен връх, е изгубил 2,85% от стойността си.
Разходите по застраховането на украинския дълг скочиха, а валутните брокери очакват обезценяване на украинската гривна, след като в неделя над 350 хил. души излязоха по улиците на Киев на протест срещу решението на Янукович да обърне гръб на Европейския съюз.
Гуверньорът на Украинската централна банка Игор Соркин ще осъществи интервенции на валутния пазар, като обеща да направи всичко необходимо да поддържа финансовата стабилност. Той настоя спестителите да не губят вяра в банковата система и да не изтеглят депозитите си.
Markit определи пазарната цена на 5-годишните суапове за кредитно неизпълнение (credit default swaps, или CDS) на 1067 базисни пункта – най-високата от септември. В петък тя бе 972 б. п.
Цената на украинските облигации, деноминирани в долари, падна, като емисията с падеж 2020 г. изгуби 3% до 85% от номиналната си стойност, отбелязвайки най-ниското си ниво от началото на 2012 г.
За да расте, украинската икономика се нуждае както от внос на евтин газ от Русия, така и от скъп износ на стомана.
Точно обратното се наблюдава в момента. Правителството сега е поставено под напрежение, защото то субсидира по-голямата част от цената на газа, достигаща до домакинствата в 46-милионната страна.
Янукович се отказа от сключването на търговската сделка, защото не получи нужния заем за около 15 млрд. долара от Международния валутен фонд (МВФ). Световният кредитор не се съгласи да отпусне нов кредит на Украйна без реформи при ценообразуването на газа.
По същото време руският президент Владимир Путин предложи на Украйна отстъпка от цената на газа, ако страната се присъедини към блок, ръководен от Русия, в който участват и Казахстан, и Беларус. Той обаче изключи възможността за предоставяне на по-нататъшно финансиране. Вместо да заема пари на Янукович, Путин може да предпочете да ги похарчи за завършването на проекта Южен поток.
Икономистът в Morgan Stanley Якоб Нел изчислява, че Украйна трябва да си осигури външно финансиране в размер на 18 млрд. долара, за да може Янукович да издържи до изборите през 2015 г. Експертът смята, че поне до края на 2014 г. рискът от финансова нестабилност няма да се изостри. Без нови пари обаче валутните резерви могат да паднат под критичното ниво, изискуемо за покритие на вноса, което е два месеца.
Украйна, която поддържа плаващ курс на гривната към долара, последно девалвира валутата си през 2008 г.
Анализаторите не са толкова притеснени от изпадане на държавата в неплатежоспособност. Нел изчислява, че страната трябва да върне 8 млрд. долара преди вота, като половината от тях дължи на МВФ.
17:45 | 13.09.22 г.
