Най-добрите икономически умове в света смятат, че еврозоната ще преживее парализиралата я дългова криза, но според тях ако се разпадне, отделянето ще има по-голямо значение за мощната Германия, отколкото за пострадалата Гърция, предаде Ройтерс.
17 носители на Нобелова награда за икономика се събраха през седмицата на живописния остров Линдау на езерото Констанс в Южна Германия, за да обсъдят огромното дългово бреме в Европа и САЩ, натрупано в годините на световната финансова криза.
Сред тях са Джоузеф Стиглиц, който получи наградата през 2001 г. за работата си върху това как се справят пазарите с асиметричната информация, Майрън Скоулс, който спечели Нобел през 1997 г. за работата си върху дериватите, и Роберт Мундел, лауреат през 1999 г. за анализа си на най-благоприятните валутни региони.
„Не мисля, че еврото е на ръба на срива“, заяви Мундел. Европа трябва да върви към „нещо като еквивалент на Съединени европейски щати“, добави той.
Дебатът относно стимулите, противопоставени на строгостта, бе яростен, но неволите на еврозоната и заплахата от разпадане заемаха централно място.
„Трудно е да върнеш отново в черупките вече разбъркани яйца“, смята Стиглиц, докато признава, че се обсъжда въпроса дали съществува „оптимален начин за разпадане“. „Икономистите стигнаха до консенсус, че в условията на договорна заплетеност за Германия би било по-добре да излезе от еврозоната, отколкото за Гърция“, добави той.
Ако затънали в дългове държави като Гърция излязат от еврозоната, националната им валута ще се обезцени, което ще направи още по-трудно изплащането на задълженията им, емитирани в евро. А ако по-силен участник като Германия например се оттегли, тя ще може да обслужва по-лесно задълженията си, защото вероятно валутата й ще поскъпне спрямо еврото, привеждат аргументи нобеловите лауреати.
Остана неуточнено дали еврозона без Германия би имала някакъв смисъл.
„Имате нужда от истинска криза, преди да осъществите реформи“, заяви на свой ред Едуард Прескът, който раздели Нобеловата награда през 2004 г. с Фин Кидланд. „Но не разчитайте само на лейкопласта“, добави Прескът. „Оптимист съм. Европа трябва да се реформира. Те трябва да седнат, да се споразумеят и да осъществят реформите. И тогава Европа ще процъфти и ще задмине САЩ“, смята той.
Срещите на Нобеловите лауреати в Линдау се провеждат от 50-те години на ХХ век, но икономистите бяха поканени едва през 2004 г. и оттогава се събират на всеки 3 години. Това бе тяхната първа среща след началото на световната финансова криза през 2008 г.
14:42 | 30.08.22 г.
