КНСБ: Плоският данък ощетява бедните хора*

Плоският данък ощетява бедните хора. Около това заключение се обединиха КНСБ и фондация "Фридрих Еберт“ които отчетоха 10 години от въвеждането на единния налог върху доходите.

Според проучване на фондацията, представено днес на пресконференция, заради промяната в облагането и влизането в сила на „десятък“, както понякога наричат данъка, ножицата между бедни и богати и се е разтворила още повече, а неравенствата между класите в страната се задълбочават все повече.

Експертите цитираха данни на Българска народна банка (БНБ), според които депозитите в последните години рязко намаляват, а масово спестяванията на хората в банките са под 1000 лв. 90% от депозитите обаче се държат от 3% от населението, което говори, че изключително малка част от населението на България спестява, коментираха още авторите на проучването. 

Според КНСБ плоският данък не стимулира развитието на нови инвестиции, каквато по принцип е целта му.

Затова синдикатите настояват отново да се върне необлагаемият минимум, а максималния осигурителен доход да бъде повишен от 2 600 лв., колкото е в момента, на 3 000 лв.

„Шест от 40 европейски страни, включително и България, практикуват пропорционална система на облагане. 11 икономики в Европа имат необлагаем минимум, който е равен на минималната им работна заплата, а в същото време други 14 страни от Европейския съюз предлагат някакви форми на необлагаема основа под различна форма.

Единствените държави в Европейския съюз, които не предлагат под никаква форма необлагаема основа, са България, Унгария и Хърватия", коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Финансовият министър Владислав Горанов не смята, че сега е времето за премахване на плоския данък, но е готов да участва в експертен дебат по темата. Това каза самият той по време на форума. Според него в коалиционното споразумение на сегашното управление е предпоставено тази тема да не се разглежда. По думите на Горанов има достатъчно време за дебат до следващите избори. Финансовият министър отбеляза, че няма достатъчно убедителна теза, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблемите с неравенството, но може да се предположи, че част от проблема с неравенството идва от пропорционалното облагане. Ако идеята е да борим само неравенството и да заменим сегашното пропорционално с ново прогресивно облагане, в рамките на същия фискален резултат, безспорно средната класа ще повиши това, което отделя за бюджета, каза Горанов, цитиран от БТА. По думите му, ако искаме да запазим приблизително сегашните нива на облагане, въвеждайки само необлагаем минимум, бюджетът ще загуби по различни оценки между милиард и два. 

Дискусията не трябва да е в посока дали да се премахне плоския данък, а как да се премахне, коментира Горанов. Той отбеляза, че изчисленията на КНСБ и на фондация "Фридрих Еберт" развиват сметката от гледна точка на един човек, а трябва да се разгледа как една промяна ще окаже влияние върху целия фискален модел и върху средните доходи, върху доходите не само на тези, които работят на минимална заплата. 

Според Горанов на политическо ниво проблемът на промяната на модела е, че той ще засегне много повече хора в увеличаване на тяхната данъчна тежест, отколкото ще освободи. Ако предложим една прогресивна скала и я наложим към сегашните доходи и подоходни групи, и ако трябва да запазим размера на приходите в бюджета, то на всички хора, които в момента са активни, облагането ще достигне поне до 15%, допълни министърът. 

По-големият проблем на плоския данък е, че той трудно може без някакво сериозно преразпределение и вътрешни сътресения, да бъде премахнат, възстановявайки прогресивно облагане. Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета и ако приемем, че няма да увеличаваме данъците на средната класа, уравнението изглежда почти нерешимо, каза Горанов и допълни, че не защитава плоския данък, но смята, че всичко трябва да бъде дебатирано.

Против „десятъка“ се изказа и бившият премиер Иван Костов. Според него сегашното неадекватно и недобро данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата. По думите му плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите.

Костов пресметна още, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи, от които да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32,7%. Според него това ще е невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и се облага с 32% максималната печалба.

„Ако тя се облага с толкова, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 г. - с прогресивна скала до 38%, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората“, посочи финансистът.

Костов също е на мнение, че трябва да се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 г.

Според Костов плоският данък е причина за заобикаляния на данъчното законодателство. Той твърди, че колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10%. „Общото облагане на хората с високи доходи клони към десет на сто, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход данъчната и осигурителната тежест е 42,7%“, уточни той.

Бившият премиер отново припомни убеждението си, че целта на данъците е да осигуряват достатъчно приходи, за да могат институциите да изпълняват функциите си. По думите му в момента държавата не изпълнява функциите си, а институциите не получават достатъчно приходи, за да покриват разходите си. В този смисъл е крайно необходимо данъчната система да бъде реформирана, категоричен е финансистът.

На разискванията присъства и икономистът Гарабед Минасян, който обясни, че управляващите постоянно избягват да организират обсъждане на плоския данък. Според него очакваните ползи от въвеждането плоския данък са били за активизиране инвестиционната дейност, осветяване на икономиката, облекчаване работата на данъчната администрация и по-голяма социална справедливост. Той също обясни, че събираемостта на данъците не е такава, каквато трябва да бъде. По думите му „десятъкът“ не е макроикономически инструмент, който да разреши проблемите в страната.

Припомняме, че от БСП също винаги са настоявали за връщане на необлагаемия минимум и прогресивна скала, според която колкото по-висока заплата получаваш – толкова повече налог дължиш.

Данните за бюджета обаче са в полза на единното облагане. Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) още преди година подготвиха мащабно проучване, което показа, че от 2009 г. насам („десятъкът“ беше въведен през 2008 г.) налогът върху доходите е единственият, при който няма нито една година, в която да намалява, а приходите се увеличават трайно, въпреки загубените работни места по време на кризата.

*Обновена с позицията на финансовия министър.