Време ли е за 100-годишни американски ДЦК?

Облигации за около 16 трилиона долара по целия свят в момента се търгуват с отрицателна доходност. Австрия по-рано това лято издаде 100-годишна облигация с ултра ниска доходност. Германия тази седмица продаде 30-годишни облигации, които не плащат лихва - инвеститорите заеха парите на страната за три десетилетия срещу нищо. Може би е време американската хазна да се възползва от необичайните времена, за да намали разходите си за финансиране, пише Wall Street Journal.

Министерството на финансите публикува бележка на своя уебсайт миналия петък, в която се казва, че ще проведе „широко проучване за обновяване на разбирането си за пазарния апетит“ за 50- или 100-годишни облигации. Администрацията на Обама обмисляше идеята, но се притесни за репутационния риск на американския дълг, ако ценните книжа с по-дълги матуритети предизвикат слабо търсене. Това не беше много след като борбата за тавана на дълга доведе до понижаване на кредитния рейтинг на САЩ, но сега инвеститорите се редят на опашка за ДЦК в опит да си осигурят качествена инвестиция.

Министерството на финансите при Обама също се опасяваше, че 50- или 100-годишна облигация ще се конкурира и ще намали цените (и ще повиши доходността) на 10- и 30-годишните ДЦК, което ще оскъпи обслужването на американския дълг и ще направи кривата на доходността по-стръмна. Това беше по времето, когато Федералният резерв се опитваше да направи кривата по-плоска, за да тласне инвеститорите към по-рискови активи и да стимулира потреблението чрез „ефекта на богатството“.

Финансовият министър Стивън Манучин отново предложи идеята преди две години. Но Консултативната комисия по дълга към министерството, която се състои от големи финансови институции и дилъри, заяви, че „не вижда доказателства за силно или устойчиво търсене на ДЦК с матуритети над 30 години.“ Обърнете внимание на думата устойчиво.

През годините много страни и дори някои компании пуснаха малки партиди дългосрочни облигации. През 2010 г. Мексико набра 1 милиард долара чрез най-голямата дотогава емисия на 100-годишни книжа. Белгия и Ирландия през 2016 г. набраха 100 милиона евро чрез 100-годишни облигации. Канада пусна 50-годишна облигация през 2014 г.

Държавите преустановиха издаването на дългосрочните облигации, когато пазарните условия се оказаха по-неблагоприятни. САЩ могат да тестват търсенето с една или две емисии. През 2017 г. Австрия емитира 100-годишна облигация в размер на 3,5 милиарда евро с доходност от 2,1%. Търсенето беше толкова голямо, че страната предложи още една емисия от 100 години това лято, за да набере 1,25 милиарда евро при 1,17% лихва - едва 0,50 процентни пункта над доходността по 30-годишните си облигации. Емисията от 30-годишни облигации на Германия не беше изцяло записана, но все пак набра повече от 900 милиона долара при отрицателна доходност.

Инвеститорите, особено застрахователите в Европа и Япония, са жадни за висококачествени държавни ценни книжа с положителна доходност. Притесненията, че облигациите от 50 или 100 години могат да изместят търсенето за 30-годишните, сега са по-малко видими, отколкото преди няколко години.

Срочната премия, която инвеститорите изискват за държане на книжа с по-дълги матуритети, се свива от 2014 г. насам, а доходността по 30-годишната американски ДЦК миналата седмица спадна за първи път под 2%. Дори ако Министерството на финансите издаде 50- или 100-годишна облигация с 3% купон, доходността ще бъде само с 0,50 процентни пункта над средната лихва по американския държавен дълг, издаден през миналата година.

През първото десетилетие на века преди рецесията средният лихвен процент по федералния дълг варираше между 5% и 6,5%. Оттогава паричната политика бе значително облекчена по целия свят, но лихвените проценти няма да останат ниски завинаги.

САЩ имат непогасен дълг за 15,7 трилиона долара и няма да могат да продължават да поддържат дефицит от трилиони долари без инвеститорите да изискват солидна премия за риска. Бюджетната служба към Конгреса прогнозира, че федералният дълг като дял от БВП ще нарасне до 144% до 2049 г. от 78% днес, а разходите за лихви ще стигнат 5,7% от БВП от 1,8% сега.

Прогностиците от Бюджетната служба не са ясновидци, но 50- или 100-годишните облигации почти сигурно ще намалят разходите на правителството за финансиране в дългосрочен план. Министерството на финансите на Тръмп може да направи услуга на данъкоплатците, като постепенно удължи средния матуритет на федералния дълг, намалявайки вероятността от резки увеличения на данъците в бъдеще.