Облигации за около 16 трилиона долара по целия свят в момента се търгуват с отрицателна доходност. Австрия по-рано това лято издаде 100-годишна облигация с ултра ниска доходност. Германия тази седмица продаде 30-годишни облигации, които не плащат лихва - инвеститорите заеха парите на страната за три десетилетия срещу нищо. Може би е време американската хазна да се възползва от необичайните времена, за да намали разходите си за финансиране, пише Wall Street Journal.
Министерството на финансите публикува бележка на своя уебсайт миналия петък, в която се казва, че ще проведе „широко проучване за обновяване на разбирането си за пазарния апетит“ за 50- или 100-годишни облигации. Администрацията на Обама обмисляше идеята, но се притесни за репутационния риск на американския дълг, ако ценните книжа с по-дълги матуритети предизвикат слабо търсене. Това не беше много след като борбата за тавана на дълга доведе до понижаване на кредитния рейтинг на САЩ, но сега инвеститорите се редят на опашка за ДЦК в опит да си осигурят качествена инвестиция.
Министерството на финансите при Обама също се опасяваше, че 50- или 100-годишна облигация ще се конкурира и ще намали цените (и ще повиши доходността) на 10- и 30-годишните ДЦК, което ще оскъпи обслужването на американския дълг и ще направи кривата на доходността по-стръмна. Това беше по времето, когато Федералният резерв се опитваше да направи кривата по-плоска, за да тласне инвеститорите към по-рискови активи и да стимулира потреблението чрез „ефекта на богатството“.
Финансовият министър Стивън Манучин отново предложи идеята преди две години. Но Консултативната комисия по дълга към министерството, която се състои от големи финансови институции и дилъри, заяви, че „не вижда доказателства за силно или устойчиво търсене на ДЦК с матуритети над 30 години.“ Обърнете внимание на думата устойчиво.
През годините много страни и дори някои компании пуснаха малки партиди дългосрочни облигации. През 2010 г. Мексико набра 1 милиард долара чрез най-голямата дотогава емисия на 100-годишни книжа. Белгия и Ирландия през 2016 г. набраха 100 милиона евро чрез 100-годишни облигации. Канада пусна 50-годишна облигация през 2014 г.
Държавите преустановиха издаването на дългосрочните облигации, когато пазарните условия се оказаха по-неблагоприятни. САЩ могат да тестват търсенето с една или две емисии. През 2017 г. Австрия емитира 100-годишна облигация в размер на 3,5 милиарда евро с доходност от 2,1%. Търсенето беше толкова голямо, че страната предложи още една емисия от 100 години това лято, за да набере 1,25 милиарда евро при 1,17% лихва - едва 0,50 процентни пункта над доходността по 30-годишните си облигации. Емисията от 30-годишни облигации на Германия не беше изцяло записана, но все пак набра повече от 900 милиона долара при отрицателна доходност.
Инвеститорите, особено застрахователите в Европа и Япония, са жадни за висококачествени държавни ценни книжа с положителна доходност. Притесненията, че облигациите от 50 или 100 години могат да изместят търсенето за 30-годишните, сега са по-малко видими, отколкото преди няколко години.
Срочната премия, която инвеститорите изискват за държане на книжа с по-дълги матуритети, се свива от 2014 г. насам, а доходността по 30-годишната американски ДЦК миналата седмица спадна за първи път под 2%. Дори ако Министерството на финансите издаде 50- или 100-годишна облигация с 3% купон, доходността ще бъде само с 0,50 процентни пункта над средната лихва по американския държавен дълг, издаден през миналата година.
През първото десетилетие на века преди рецесията средният лихвен процент по федералния дълг варираше между 5% и 6,5%. Оттогава паричната политика бе значително облекчена по целия свят, но лихвените проценти няма да останат ниски завинаги.
САЩ имат непогасен дълг за 15,7 трилиона долара и няма да могат да продължават да поддържат дефицит от трилиони долари без инвеститорите да изискват солидна премия за риска. Бюджетната служба към Конгреса прогнозира, че федералният дълг като дял от БВП ще нарасне до 144% до 2049 г. от 78% днес, а разходите за лихви ще стигнат 5,7% от БВП от 1,8% сега.
Прогностиците от Бюджетната служба не са ясновидци, но 50- или 100-годишните облигации почти сигурно ще намалят разходите на правителството за финансиране в дългосрочен план. Министерството на финансите на Тръмп може да направи услуга на данъкоплатците, като постепенно удължи средния матуритет на федералния дълг, намалявайки вероятността от резки увеличения на данъците в бъдеще.
преди 5 години Ефектът от безусловния базов доход е известен и резултатът от него винаги е същия... Естествено винаги при всяка система от фиатни пари винаги най-печеливш от тях е първият, който съумее да ги похарчи, а останалите печелят все по-малко и по-малко... Всеки следващ във веригата получава по-малка покупателна способност и последният има 0. Този ефект значи, че няколко седмици до няколко месеца след като се въведе дохода ще имаме много рязка корекция на всички цени особено на всичко от първа необходимост нагоре т.е цените ще се удвояват или утрояват или дори повече в седмицата когато се изплаща дохода и в останалата част на месеца ще е доста тихо. След може би няколко години и много удвоявания повечето магазини ще затворят врати и ще настане глад в големите градове подобен на този в Каракас и останалите венецуелски градове, а това би било неконтролиран колапс на всеки сектор в икономиката и загуба на почти всяко работно място или безработица близо до 100%. В такава ситуация е много лесно да намажеш ако просто харчиш всяка валутна единица веднага щом се докопаш до нея и купуваш трайни скъпи и лесно-ликвидни стоки защото те никога няма да станат 0 и ще може да ги продадеш след като положението се нормализира с новата валута... Добре би било да се теглят всякакъв вид заеми, защото тяхната стойност ще се нулира бързо и парите да се харчат за всяко нещо, което има трайна стойност и е продаваемо после. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Чудесно! Сега въпросът е как аз мога да намажа от тази работа?? :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Тази безумна идея за отрицателните лихви е само началото. Абсолютно съм убеден, че следващото безумие т.н. "безусловен базов доход" и разбира се и той ще е пълен провал, както всяка инфлационна политика без изключение от метода, който се ползва... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Чудя се как не са се сетили да направят 1000 годишни облигации... или дори още по-добре 10 000 годишни облигации с отрицателна лихва.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ако хедж фонд купи 100 годишен бонд с 0% лихва и номинал от 1000$, то ако лихвата падне до -0.5% то след около 100 години номиналът ще се стопил до 600$ примерно. Но има едно голямо но, ако лихвата падне до -1% от -0.5% номиналът ще се вдигне експоненциално на вторичния пазар защото можеш да продадеш облизвацията преди матуритета на някой друг. Номиналът на бонд с лихва от -0.5% е поне 2 пъти по-голям от този на бонд с лихва -1% защото втория бонд би довел до номинал от 350$ след 100 години. Т.е целия пазар на облизвации ще стане една схема на Понци, при която отрицателната лихва ще отприщи невиждани като размер спекулации. Пенсионните фондове, които например за задължени да купуват облизвациите могат да го направят от хедж фондовете или от съответния бюджет и така пенсиите ще бъдат източени напълно и всички ще останат без пукнат цент за старини.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Явно някои не са чували, че има инфлация... кой луд би купил облизвации без лихва? Това е ного по-голям феномен от 100-годишни облизвации. Ако имат прилична лихва - защо не? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Това беше по времето, когато Федералният резерв се опитваше да направи кривата по-плоска, за да тласне инвеститорите към по-рискови активи и да стимулира потреблението чрез ефекта на богатството.Тази идея е меко казано абсолютно безумие и има предупреждения срещу подобна политика още от времето на Адам Смит. Даже Томас Джеферсън, който е бил външен министър на младата американска република както и финансов министър излишно е предупредил срещу подобни инициативи..."Ефектът на богатството" наистина работи, защото той създава "хартиено" богатство, което няма никаква покупателна сила и реално потреблението така може само да намалява. Така например ако някой печели 100 хил. $ годишно и трябва да изплаща ипотечен кредит то тогава базата върху която ще се начислява лихвата нараства експоненциално след като лихвата намалява... Така взелият заем трябва да харчи всичките си пари за вноска за кредита и няма нищо останало за каквито и да било други разходи т.е. "ефекта на богатството" краде богатството на всички от средната класа и бедните и го пренасочва в джобовете на големите батковци от Wall Street, които прибират лихвата от цялата работа. Наистина не е за вярване колко неграмотен или злонамерен беше бен бернанки. Според мен този човек много добре знаеше какво прави и неговата умишлена злонамереност и вярност към спекулантите на Wall Street унищожиха има няма половината средна класа в САЩ и създадоха едно 40 милиона нови бедни в страната. "Ефекта на богатството наистина увеличава богатството на 0.01% от американците като го краде от останалите 99.99% и общата сума е същата в най-добрия случай или даже по-малка ако считаме покупателната способност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Да прави сте, време е за 5000$ за самун хляб, 10 000 $ за кило сирене, 500$ за паста за зъби, 1 000 000 000 $ месечен наем в Бронкс, гетото на Ню Йорк и разбира се 1 000 000 000 000 000 000 000 000 $ за 50 квадрата пак в гетото. За това е време прави сте, така икономиката ще се стимулира и растежът ще се върне... отговор Сигнализирай за неуместен коментар