Великобритания е готова да се простреля и в двата крака

Борис Джонсън има фетиш за автономия. Той се състои в убеждението, че страната му не само има суверенното право да се простреля и в двата крака, но и има задължение да го направи, ако алтернативата е да позволи на институциите на Европейския съюз (ЕС) някаква роля в своите дела.

Brexit, настоява Джонсън, означава автономия. Ако британският премиер упорства с това искане, вероятно в началото на следващата година Обединеното кралство ще претърпи пълен разрив в търговските взаимоотношения, които изграждаше със Съюза в продължение на 47 години, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Наскоро правителството на Великобритания представи исканията си за тези преговори. За съжаление, те са нереалистични в три аспекта: първият е надеждата, че евентуалното споразумение ще бъде между „суверенно равни“; вторият е убеждението, че ЕС би приел споразумение от канадски тип, а третият е, че австралийски стил отношения с ЕС, уредени от правилата на Световната търговска организация (СТО), са разумна алтернатива.

Според международното право Великобритания е суверенна, но суверенитетът не е същото нещо като силата. ЕС има население от 446 милиона души срещу 66 милиона британци. Икономиката на блока е почти шест пъти по-голяма от тази на Великобритания. ЕС също е много по-малко зависим от търговията с Обединеното кралство, отколкото е вярно обратното. Нека бъдем ясни: това не е връзка между равни, посочва Уулф.

Трудността за Великобритания в отношенията й с ЕС е по-скоро, че тя е твърде малка, за да бъде равна, и твърде голяма, за да няма значение. Страната е почти толкова важен търговски партньор на ЕС, колкото и САЩ. Това е така, защото разстоянието е решаващо за определяне на двустранните търговски потоци.

Тъй като Обединеното кралство е много по-важен търговски партньор на ЕС от Канада, съюзът също така е по-бдителен за способността на Великобритания да разстрои икономиката му. В същото време за Австралия търговията с ЕС е незначителна, но ЕС е най-важният търговски партньор на Великобритания. Обединеното кралство не трябва да приема същите търговски отношения с ЕС като Австралия.

Характерният за ЕС задълбочен мандат при преговорите дава яснота как ще се гледа на преговорите. Първо, Брюксел разглежда „новото партньорство“ като „единен пакет“. Това обхваща „общите разпоредби“, включително тези относно управлението; „икономическите договорености, включително търговията и особено гаранциите за честни правила на играта“; мерките за сигурност, включително правоприлагане и съдебно сътрудничество, външна политика, сигурност и отбрана.

Второ, въпросите са много и сложни. Те включват защита на данните, участие в ядрени програми на ЕС и Евратом, търговия със стоки и услуги, интелектуална собственост, обществени поръчки, мобилност на хора, авиация, автомобилен транспорт, енергетика, рибарство, съдебно сътрудничество, външнополитическо сътрудничество и кибер сигурност. Не е за вярване, че всичко това може да бъде договорено и ратифицирано в рамките на една година. Идеята, че Великобритания трябва да се оттегли, ако то не може да бъде постигнато за кратко време, изглежда безумна.