Пенсиите – римско наследство, което се нуждае от реформа

Всичко това ме навежда на настоящите опасения. Скорошен доклад за финансовата устойчивост от парламентарна комисия от всички партии във Великобритания разглежда, наред с други неща, подобряването на пенсионните спестявания. Учудващо е, казва Шон Бейли, депутат и председател на комисията, „колко близко са големи групи от населението до това да изпитат криза в личните си финанси“.

Харесвам британската схема за планиране в средната възраст (MOT), която правителството в момента обмисля да разшири. Идеята тук е работниците в 40-те и 50-те си години да седнат с някой, който може да им помогне да направят равносметка на техните финанси, умения и здраве, така че да могат по-добре да се подготвят за пенсионирането.

В наши дни много се говори за образоването на учениците в областта на личните финанси и други подобни. Това не е лошо нещо. Но често е „неефективно“, както ми каза Ричард Талър, автор на книгата Nudge, преди няколко години. Децата обикновено вече не помнят тези неща в момента, когато им потрябват в живота. Ако ви учат за ипотеките на 15 години, наистина ли все още ще знаете нещо за тях на 30?

По-добре тогава да се осигури образование точно навреме, когато и където е необходимо. Късните 40 години на човек са идеалното време за обсъждане на пенсията: никой не слуша в „безсмъртните години“ преди това.

Това е също идеалната възраст да обсъдим текущото си образоване и усъвършенстване на уменията: не можем да разчитаме на държавата или някой друг да ни финансира след като навършим 70, така че има смисъл образованието да бъде по-малко свързано със системата на еднократна образователна степен, която имаме в момента, и повече с дългосрочното обучение.

Схемата MOT току-що получи инжекция от 5 млн. паунда, за да стане достъпна за по-широка аудитория. Рядко съм била привърженичка на насърчаването на повече държавни разходи - въз основа на това, че няма останали пари. В момента всеки над 50 години може да получи безплатни съвети от Pension Wise, националната служба, но разширяването на това към финансите като цяло би било добър ход.

И накрая, трябва да отбележим, че трябва да внимаваме какво си пожелаваме, когато мислим за това колко трябва или не трябва да направи държавата, за да ни помогне да финансираме пенсионирането си.

Тези римски войници и 13-те годишни заплати? Концепцията всъщност е част от началото на края на Римската империя. Когато Септимий Север е бил на смъртно легло през 211 г. след Хр., той инструктира сина си да се увери, че се грижи добре за армията: „Бъди справедлив, обогатявай войниците и презирай всички останали мъже.“

Неговият син Каракала направил точно това: той повишил заплатите в армията с 50% и увеличил еднократната сума, която се получава при пенсиониране, с 66%, от 3000 на 5000 денарии, въпреки факта, че натрупаната инфлация за 200 години не е била голяма.

Това, както посочва икономическият историк Джордж Мехър, увеличава с около 8 млрд. днешни британски паунда годишната издръжка на армията - довеждайки директно до обезценяването на някога супер стабилната валута на Рим и допринасяйки за рухването на държавата. Трябва да внимаваме с „подкупите“ за избирателите - нещо, което сегашната група от кандидат-премиери на Великобритания може би би искала да има предвид.