Русия може сравнително лесно да намери алтернативни пазари за своя петрол – вижте охотата, с която Индия и Китай увеличават вноса му с отстъпка. Но руският газ се изнася по тръбопроводи, а основните водят към Европа. Изграждането на нови до Китай ще отнеме години, така че Русия скоро може да остане с блокиран актив в ръце.
Сериозността на европейците да се освободят от зависимостта от руската енергия се вижда от дестинациите на нейните лидери. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, току-що беше в Израел и Египет, подписвайки ново газово споразумение. Олаф Шолц, германският канцлер, наскоро посети Сенегал и упражни своето влияние за разработването на ново газово находище там.
Остава обаче големият въпрос колко бързо и плавно Европа може да замени руската енергия. Някои висши фигури в енергийната индустрия са скептични насаме. Ситуацията през следващите пет години вероятно ще остави Европа в неудобно положение – с необходимостта от руската енергия намалена, но не и елиминирана, докато потребителите ще са изправени пред постоянно по-високи цени, а индустрията - пред несигурни доставки.
Америка, за разлика от Европа, е в много по-удобна дългосрочна позиция. Според Дан Йергин, водещ енергиен анализатор, САЩ са изместили Русия като водещ световен износител на енергия.
По-високите цени на енергията са болка за американските потребители, но са благодат за индустрията на шистовия газ. Един урок от войната в Украйна е, че е опасно една страна да разчита на геополитически противник за своята енергия. Сега Америка е голям нетен износител на енергия, докато Китай остава силно зависим от вноса.
Но американското производство само по себе си не може да защити американските потребители от нарастващите световни цени на петрола. Желанието на Америка да изолира не само Русия, но и Иран и Венецуела, засили позицията на Саудитска Арабия. Невъзможно е дори за САЩ да третират всички големи световни производители на петрол като парии едновременно. И за разлика от Русия или Иран, Саудитска Арабия е дългогодишен американски съюзник.
Истинската заплаха за позицията на Саудитска Арабия не е геополитическа, а екологична. Декарбонизацията в крайна сметка може да означава, че светът вече не купува това, което саудитците продават.
В краткосрочен план обаче световната енергийна криза, причинена от войната в Украйна, увеличава търсенето на неруски изкопаеми горива – включително въглища, най-мръсните от тях. Германия отваря отново консервирани въглищни заводи. И Китай се вкопчва още по-силно в най-надеждната си форма на вътрешно производство на енергия - въглищата.
Нахлуването на Русия в Украйна е лоша новина за света, но може да е още по-лоша за планетата.
преди 2 години За да разбере света, Изтока вярва на очите си, Запада - на представите си за него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Влизаме в различен цикъл. Батериите ще имат нужда от други ресурси. Русия има доста ресурси. Може да се окаже че сме зависими от други ресурси. Русия има големи територии и доста редкоземни елементи. Да не бързаме да се радваме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години От руснаците - надалече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години В дългосрочен план и без войната щеше да се случи. Късият го усещаше и това бе една от причините да я започне - ресурси. Другото са ала бала за пред крепостните селяни. Резултатът от тази война обаче е, че Русия ще загуби енергийната си сила не в дългосрочен, а в средносрочен план. В краткосрочен план обаче на ЕС ще е по-трудно, отколкото на Русия, но си заслужава. Това е най-голямата инвестиция в бъдещото, която може да направи ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар