„Ето един забавен факт: нито един счетоводител не е израснал с желанието да бъде такъв. Всички просто ставаме такива.”, пише Ема Джейкъбс за Financial Times.
Това е реплика от PBC, офис комедия, пусната по-рано тази година. Няма да я видите в Netflix или Amazon Prime, въпреки че нейният псевдодокументален стил е подобен на Parks and Recreation или в по-скоро време на Abbott Elementary, а и качествата й са също толкова високи.
Това е нишов материал за избрана аудитория. „От счетоводители за счетоводители“, според нейната реклама, „недостатъчно обслужената демография на финансовата индустрия“. Комедията разказва историята на екип от счетоводители в технологичен стартъп, на който му предстои одит, с участието на актьори, които участваха в американската версия на The Office. Има шеги за секс със супермодел, мързелив IT служител и главен финансов директор, парадиращ с властта си. Тези офис герои са познати образи.
За не-счетоводители не е много смешно. Но на кого му пука? Аз не съм целевата аудитория. Съдейки по коментарите в канала в YouTube, счетоводителите харесват комедията. „Изпратих я на всички приятели“, написа един. Тя е измислена и реализирана от съавтора Майк Уитмайър, главен изпълнителен директор и съосновател на FloQast, компания за счетоводен софтуер. Той е по свои думи „счетоводен маниак“, който е създал уеб поредица, след като видял толкова много „скучни“ бизнес маркетингови материали. В непрекъснато размазващия се медиен пейзаж, да се създаде студио вече дори не е първата стъпка. Shopify, платформата за електронна търговия, създаде филми за предприемачеството, показвани в Disney+.
Уитмайър смята начинанието си за успех. Компанията привлече по-голям интерес от бъдещи клиенти и нае дузина души на работа, които откриха FloQast благодарение на поредицата в YouTube.
Тази счетоводна комедия разкрива редица проблеми. (Читателите могат да спорят помежду си дали счетоводителите са смешни.) Първият е, че благодарение на социалните мрежи всякакви професионалисти се борят да станат медийни герои. LinkedIn привлича белите якички, които се надяват да изградят кариера като „мисловни лидери“. Юристи и учени трупат огромни последователи в Twitter с дълги теми (въпреки че съм озадачена от атрактивността на кратък туит). TikTok направи звезди от сервитьори, работници в сферата на грижите и преподаватели по електронни таблици. Това не е лошо нещо. Монополистите в издаването, медиите и развлеченията яростно бранеха своите индустрии в продължение на десетилетия. Проблемът с толкова много хора, търсещи внимание, е, че става все по-трудно да се направи фурор, поради което FloQast нае таланти от Холивуд.
Комедията се стреми да издигне счетоводната професия, макар че има риск да я омаловажи. По-рано тази година This is Going to Hurt на Адам Кей, адаптация на BBC за времето, когато бившият лекар е израждал бебета, беше критикувана за безчувствие към жените в най-уязвимото им състояние. Други видяха мрачния хумор като отражение на борбата на доктора с прекомерната работа и недоспиването.
Но основният въпрос, който комедията на Уитмайър повдига, е, може ли един шеф да бъде забавен? Веднъж един главен изпълнителен директор ми каза, че колкото по-високо се изкачвал в кариерата си, толкова по-забавен и по-добре изглеждащ е ставал. Всички се смеели на шегите му и никой не му казвал, че е груб. Това е нещо, което Уитмайър споделя, но настоява, че първоначалната група сценаристи, подбрани от неговата компания, се е чувствала комфортно да му казва, когато шегата не работи. След това екип от професионалисти е редактирал сценария.
В телевизионните комедии шефът обикновено е по-скоро забавен, отколкото акъллия. В The Office средният мениджър не обръща внимание на това как го възприемат другите. По-лесно е да се удари нагоре, отколкото надолу, а и всеки може да се оправдае с разочарованието от шефа. Едно забележително изключение е Hacks, комедия относно комици, която разказва историята на протеже и нейната шефка Дебора Ванс, изигранa от Джийн Смарт. На Ванс ѝ се разминава, защото е истински комик.
Често се чудя дали изкачването по корпоративната или политическата стълбица изисква от жадните за власт да се вземат толкова насериозно, че това е за сметка на чувството им за хумор. Ето една утешителна история, докато се заяждам отстрани. Може да нямам огромна заплата или да притежавам власт, но поне мога да се пошегувам. (За протокола, всичките ми шефове са много забавни.)
Но сега имаме двама лидери, които се издигнаха отчасти благодарение на своите комедийни умения: Борис Джонсън и Володимир Зеленски.
Саймън Ланкастър, автор на речи, който е работил за членове на кабинета на бившия премиер на Обединеното кралство Тони Блеър и току-що публикува книгата "Connect!", вярва, че лидерите „трябва да бъдат забавни. Ако вашата отправна точка е необходимостта от доверие, за да бъдете успешни в бизнеса или политиката, имате нужда от хумор.”
Но докато Джонсън изглежда има трудности с това кои части от работата си да приеме насериозно, Зеленски се справи с предизвикателството. Така че може би истината е, че за да бъдете наистина успешни, трябва също да знаете кога да спрете с хумора.
преди 2 години За разлика от теб- руския платен тр000л, съпругът ми не шпионира за чужда държава срещу заплащане. Можеш само да си мечтаеш за законната му заплата- русия няма да ти плати толкова, колкото е месечнот му нетно възнаграждение, просто защото вашите руски разведи бяха разобличени от натовска България и отпратени обратно у вас- в русия;0 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години твоят "съпруг" мое само да си изтрие г.за с дипломата си ... щом те е изтървал да се вихриш в публичното пространство ... затуй смятам , че "съпругът" ти е пластмасов ...: ))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Като гледам жена му, той е за 4-ти километър. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Съпругът ми е висш мениджър, но не тип ''шеф'', а тип ''лидер''. Това, което наблюдавам е, че способността за мениджмънт е вродена у някои хора- като него. Това означава, че тези хора отлично преценяват / и то- инстинктивно/ кога е точният момент за ''моркова'', кога леко да отпуснат юздите, кога да се шегуват с подчинените си и кога да приложат ''тоягата''. За съжаление на доста лица от средния мениджмънт, колкото и да се учат на този специфичен упавленски тайминг, в огромен процент от случаите той е вроден и научаването му не е гаранция за успех. За разлика от тв комендийните сериали, моят съпруг има и сериозен бекграунд зад себе си като образователен ценз, професионален опит и ''меки'' управленски умения и компетенции. Ако един висш мениджър заложи на стратегията- ''аз печеля, ти губиш'', ще загуби и поста си, и бизнес партньорите си и бизнес контактите си. Печеливша в момента е стратегията '' Печелиш- печеля''. отговор Сигнализирай за неуместен коментар