Централните банки и пазарите са в процес на трайно събуждане

Това е трайна промяна на режима, наложена на неохотните централни банки от инфлацията, която ги изпревари и заплашва поминъка, влошава неравенството и подкопава финансовата стабилност.

Тъй като е късно, тази промяна идва с повишен риск от странични щети и непредвидени последици. Това беше видно миналата седмица, когато страховете за растежа обхванаха пазарите, като повече прогностици влязоха в рецесионния лагер.

Пробуждането е важна част от преминаването през рисковете, пред които е изправена световната икономика. Но процесът не може и не трябва да спира до тук. Има още какво да се направи, ако намерението е, както би трябвало да бъде, да се ограничат щетите от историческата монетарна грешка, допусната миналата година от Фед, когато той упорито поддържаше погрешното си определение за инфлацията като преходна.

За да продължи да възвръща доверието в политиката си, Фед трябва да последва примера на Европейската централна банка (ЕЦБ) и да обясни защо толкова дълго греша в прогнозите си за инфлацията и как е подобрил прогностичния си капацитет.

А за да изпълни търсената от него и много необходима роля на честен съветник, Фед трябва да следва Английската централна банка, като бъде откровен и открит за това, което предстои за икономиката. Тъй като продължава да се проваля и в двете, не е изненада, че толкова много икономисти, включително бивши служители на Фед, побързаха да се оплачат миналата седмица, че ревизираните икономически прогнози на американската централна банка остават нереалистични.

През 2016 г., пише авторът, публикувах „Единствената игра в града: централни банки, нестабилност и избягване на следващия колапс“, която разглеждаше това, което тогава вече беше прекомерно и продължително разчитане на интервенциите на централните банки. Подробно обясних защо в рамките на следващите пет години глобалната икономика и пазарите вероятно ще достигнат „Т-образно кръстовище“, където все по-неустойчивата траектория ще трябва да поеме по един от два разнопосочни пътя.

Единият път беше към висок, приобщаващ и устойчив растеж, а другият към рецесия, нарастващо неравенство и финансова нестабилност. Колкото по-рано властите осъзнаеха това и действаха съответно, толкова по-голяма бе вероятността да се тръгне по по-добрия път.

За съжаление това не беше направено. Затова сега глобалната икономика е изправена пред смущения в растежа, вредна инфлация, по-голямо неравенство и тревожна волатилност на финансовите пазари. След като не успяха да предприемат действия, за да предотвратят това лошо развитие, властите сега трябва да действат по-твърдо, за да ограничат цялостните щети и да защитят по-добре най-уязвимите сегменти от обществото.