Продоволствената криза настъпва по света

Нека да кажем още веднъж - бедните хора в света са тези, които има риск да се превърнат в косвени жертви. Докато войната бушува в Украйна, най-нуждаещите се хора в Близкия изток, Централна Азия и голяма част от Африка ще попаднат под кръстосан огън, тъй като цената на храната ескалира и наличността й намалява, пише Дейвид Пилинг за Financial Times. 

Доклад на Standard & Poor's прогнозира, че продоволствената криза ще продължи до 2024 г. и вероятно след това. Той предупреждава, че тя може да засегне социалната стабилност, икономическия растеж и държавните рейтинги. Международният спасителен комитет предупреди света за предстоящ „ефект върху глада“, при което още 47 млн. души – предимно в най-източната част на Африка, региона Сахел (между Сахара и саваната – бел. прев.), Афганистан и Йемен – могат да бъдат тласнати към гладуване.

Преди нахлуването на Русия в Украйна двете страни, поотделно или заедно, бяха сред първите три износители на пшеница, царевица, рапица, слънчогледово семе и слънчогледово масло. Заедно те представляват 12% от всички търгувани хранителни калории. Русия е най-големият производител на торове. Нарастващите разходи за енергия засягат всичко.

В Гана инфлацията наближава 25%, ерозирайки покупателната способност. В Нигерия централната банка изненада пазарите, като повиши лихвите със 150 базисни пункта. Тази седмица Кения увеличи лихвените проценти за първи път от почти седем години, изтъквайки смущенията във веригата за доставки и нарастващите цени на суровините.

Не е нужно да сте особено параноичен лидер, за да надушите предстоящите проблеми. Мнозина си спомнят причините за Арабската пролет, която започна, поне символично, през 2010 г. със самозапалването на тунизийски търговец на зеленчуци. Повишаването на цените на храните през 2007 и 2008 г. предизвика бунтове по целия свят. Суданските протести, които пометоха дългогодишния диктатор Омар ал Башир през 2019 г., бяха предизвикани от недостъпността на ежедневния хляб.

Лидерите усещат спешността на ситуацията. Тази седмица Маки Сол, президент на Сенегал и председател на Африканския съюз, обяви, че ще пътува за Москва. Предполага се, че там той ще отправи петиция към Владимир Путин заради последствията от руската блокада на черноморското пристанище Одеса, която пречи на 20 млн. тона пшеница да напуснат Украйна. Можем да му пожелаем късмет.

Пазар в Кайро, Египет. Снимка: Islam Safwat/Bloomberg

Инвазията на Путин, а не произтичащите от това санкции, е основната причина за тази криза. И все пак Западът трябва да приеме сериозно оплакването на Сол, че санкциите срещу руските банки са затруднили, ако не и направили невъзможно, закупуването на зърно и торове от Русия. Един служител на ЕС призна, че има „бъг“ в режима на санкции. Той трябва да се оправи.

В по-дългосрочен план много страни – особено в Африка, където градското население нараства най-бързо – трябва да помислят по-усилено за продоволствената сигурност. Декларацията от Мапуто (столицата на Мозамбик – бел. прев.) през 2003 г. ангажира държавните глави в Африка да отделят поне 10% от бюджетните средства за селското стопанство. Малцина се доближиха до тази цел.

Вместо да положат сериозни усилия за повишаване на вътрешните добиви, твърде много правителства се стремят да успокоят разтревоженото градско население чрез внос на храни. Африка е най-бързо растящият потребител на пшеница, въпреки че извън няколко страни, като Кения и Южна Африка, на континента се отглежда малко количество.

Културите, които се произвеждат на местно ниво, се нуждаят от повече внимание. Широкото използване на теф (древно етиопско зърно) в Източна Африка е добър пример. Други култури, които могат да се консумират по-масово, включват маниока, отглеждана в Западна и Централна Африка, от която може да се направи хляб. Правителствата също така трябва да се борят с ерозията на почвите и да преразгледат генетично модифицираните култури.

Освен от храната, твърде много страни са зависими и от вноса на торове. Мароко е един от малкото големи производители в Африка. Държавите с големи газови запаси, включително Мозамбик, Танзания, Кот д'Ивоар, Сенегал и Мавритания, трябва да развиват с приоритет своите торови индустрии.

В Нигерия бизнесменът Алико Данготе показа, че това е възможно. Тази година той откри завод за торове съвсем близо до най-големия град Лагос с капацитет да произвежда 3 млн. тона карбамид годишно, което го прави сред най-големите в света. Той каза пред CNN, че неговият тор се доставя до САЩ, Бразилия, Мексико и Индия срещу ценна чуждестранна валута. Но торът на Данготе трябва да бъде и основа на вътрешния тласък за по-високи добиви.

Правителствата с право се тревожат за гладното си градско население. Решението е да обърнат повече внимание на своите фермери.