Украинската контраофанзива близо до ключов източен град е успешна

Финландия заяви в неделя, че ще поиска одобрението на парламента за присъединяване към НАТО, докато силите на Киев започнаха контраофанзива към източния град Изюм, която според украински официални лица има за цел да прекъсне руските линии за доставки в региона на Донбас.

Финландският президент Саули Нийнистьо заяви, че правителството ще подаде молба за членство Северноатлантическата организация при условие, че парламентът я одобри, което се очаква през следващите дни.

От десетилетия Финландия е основен остров сред западните държави извън НАТО, което подчертава как стремежът на руския президент Владимир Путин да раздели и отслаби военния алианс даде обратен ефект за Русия.

Присъединяването на Финландия приблизително ще удвои сухопътната граница на НАТО с Русия. Очаква се Швеция, друг дългогодишен въздържател, също скоро да подаде молба за членство, пише The Wall Street Journal. 

Управляващата Социалдемократическа партия в страната обяви, че подкрепя членството в НАТО. Така Швеция спира двувековна политика на неутралитет, като според Стокхолм това се случва заради настъпателните действия в Украйна и липсата на гаранции, че няма да последва атака и върху шведски цели.

Русия предупреди двете държави, че решенията им ще имат последствия. Според Кремъл в събота в телефонен разговор Путин е казал на Нийнистьо, че прекратяването на десетилетната неприсъединителна отбранителна политика на Финландия ще бъде грешка за Хелзинки. Финландският лидер е инициирал разговора, за да обясни на Путин как инвазията му в Украйна е променила средата за сигурност, което е накарало Финландия да поиска членство в НАТО.

Междувременно руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко заяви, че Москва ще трябва да предприеме „адекватни предпазни мерки", ако НАТО разположи инфраструктура за ядрени оръжия в близост до руските граници, включително във Финландия.

От своя страна лидерите на НАТО заявиха в неделя, че са уверени, че възраженията, изразени от Турция срещу кандидатурите на Швеция и Финландия, могат да бъдат преодолени, което ще позволи на двете страни бързо да се присъединят към алианса.

„Турция е важен съюзник", заяви заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана в Берлин преди срещата на външните министри на алианса там. „Те изразиха загриженост, която се разглежда и обсъжда между приятели и приятели".

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че е разговарял с турския си колега по въпроса за присъединяването към НАТО, но отказа да коментира този разговор, като заяви, че е чул „почти повсеместна много силна подкрепа" за приемането на Финландия и Швеция.

„Когато става въпрос за процеса на членство, аз съм много уверен, че ще постигнем консенсус", заяви Блинкен пред репортери в Берлин.

Той също така закусва в неделя с украинския външен министър Дмитрий Кулеба в Берлин и двамата „обсъдиха въздействието на бруталната война в Русия, включително върху световната продоволствена сигурност, и се ангажираха да търсят решение за износа на украинско зърно на международните пазари", заяви говорителят на Държавния департамент Нед Прайс.

В неделя ръководителят на НАТО заяви, че Украйна може да победи Русия. „Украйна може да спечели тази война", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред журналисти по време на виртуална изява на дипломати от алианса в Берлин. Коментарът беше най-силното изявление на Столтенберг по този въпрос досега.

А лидерът на малцинството в Сената на САЩ Мич Макконъл заяви в неделя, че Сенатът ще приеме с огромно мнозинство нов пакет от помощи за Украйна тази седмица, като изтъкна силни аргументи срещу очертаващата се съпротива в собствената му партия срещу пакета. Около 57 републиканци от Камарата на представителите гласуваха против миналата седмица, когато Камарата прие пакет от помощи в размер на 40 млрд. долара.

„Един от уроците, които научихме по време на Втората световна война, е, че ако не се противопоставим на агресията на ранен етап, това е огромна грешка", заяви Макконъл в коментар от Стокхолм, където пътува, след като направи необявено посещение в Украйна заедно с други сенатори.

Докато войната навлизаше в 81-ия си ден, руските настъпателни операции в Донбас останаха до голяма степен в застой след неуспеха на амбициозния опит на Русия да премине река Сиверски Донец и да обкръжи района на Северодонецк, столицата на администрираната от Украйна Луганска област. Според украински официални лица в неделя Северодонецк е бил силно обстрелван, а няколко души са били ранени след като артилерийски снаряди са попаднали в болницата на града.

Русия е събрала в района сили от около 2 500 танка, артилерийски установки, бронетранспортьори и войскови камиони, заяви Серхий Хайдай, украински губернатор на Луганск. След като не успяха да обкръжат цял Донбас, руските сили преминаха към по-скромната цел да прекъснат единствения път към Северодонецк, настъпвайки откъм град Попасна, който беше превзет в началото на май, каза той. „Те правят много сериозна подготовка и хвърлят всичките си сили в посока Луганск", каза той.

Тъй като западните оръжия продължават да се доставят на Украйна, украински официални лица започват да говорят, че въпреки продължаващия руски напредък може би е наближил обрат във войната, като Киев ще премине от отбрана към нападение, за да си върне големи части от Южна и Източна Украйна, които остават под руско управление.

„В момента се извършва стратегически прелом в полза на Украйна. Този процес ще отнеме време. Но в дългосрочен план тези тенденции правят поражението на Русия неизбежно", заяви украинският министър на отбраната Олексий Резников в обръщение към украинските граждани.

Като доказателство за подновената увереност на украинците през последните дни повече хора са се върнали в страната, отколкото са я напуснали, съобщи украинската гранична служба в неделя. В събота 37 000 души са напуснали Украйна през контролно-пропускателните пунктове към Европейския съюз и Молдова, а 46 000 са влезли в страната. По данни на Организацията на обединените нации от началото на войната на 24 февруари досега от Украйна са избягали повече от шест милиона украинци, повечето от които жени и деца, тъй като на мъжете във военна възраст не е разрешено да напускат страната.

Животът в Киев все повече се връща към нормалния си ритъм - улиците са задръстени от автомобили, а кафенетата по тротоарите са пълни с клиенти. Нощният комендантски час беше съкратен от неделя и започва от 23:00 ч. вместо от 22:00 ч., което позволи на отново отворените ресторанти и коктейл барове да удължат работното си време. Тъй като недостигът на гориво, причинен от руските бомбардировки на украинските петролни рафинерии, продължава да генерира дълги опашки по бензиностанциите, много хора в Киев започнаха да се придвижват с електрически скутери, които могат да бъдат наети с приложение.

След като първоначалните планове на Русия за превземане на столицата Киев се провалиха на фона на украинската съпротива, в края на март Путин нареди на силите си да се изтеглят от Северна Украйна и да се съсредоточат върху превземането на целите Донецка и Луганска област, които съставляват Донбас. През февруари Путин призна независимостта на създадените от Москва марионетни държави в Донбас - Донецката и Луганската народна република, които по това време контролираха приблизително една трета от тези два региона.

Русия създаде преден щаб на операциите си за завладяване на Донбас в град Изюм, който е разположен по протежение на река Сиверски Донец в Харковска област. Украинските войски са започнали успешно да се придвижват към града, заяви в събота началникът на Харковската областна военна администрация Олег Синехубов.

„Направлението към Изюм остава най-горещата ни точка. Именно там нашите въоръжени сили започнаха контранастъпление", каза той във видеообръщение. „Противникът отстъпва в някои направления, което е резултат от характера на нашите въоръжени сили".

На север от Донбас поредица от украински военни победи през последните дни изтласкаха руските сили извън полевия артилерийски обсег на град Харков, където повече от 2000 жилищни сгради бяха разрушени при продължилите повече от два месеца обстрел. В знак на относителна нормалност, която се завръща в Харков, общината съобщи, че дейността на обществения транспорт ще бъде възобновена в понеделник. Първоначално той ще бъде безплатен, тъй като много жители на града са загубили работата си заради войната, заяви кметът Игор Терехов. Градът също така планира да възобнови услугите на метрото си след две седмици, като премести на друго място хиляди жители, които се укриват в метростанциите от началото на войната, каза той пред местно издание.

В своето традиционно вечерно видео обръщение към народа си украинският президент Володимир Зеленски обяви, че възнамерява да поиска помощ за отблъскване на руската агресивна война срещу страната му в Африка и Азия. Зеленски заяви, че планира да се обърне към парламентите на други държави. През последните месеци украинският президент потърси подкрепа към парламентаристите в Европа, включително чрез видеовръзка. След една седмица той ще направи обръщение към Световния икономически форум в Давос, където, наред с други въпроси, ще бъде обсъдено и следвоенното възстановяване.

Украинските войски съобщават за символичен успех в контраофанзивата си в източната част на Харковска област: те са напреднали до границата с Русия поне в една точка. В неделя срещу понеделник украинското министерство на отбраната публикува видеоклип, на който се вижда как десетина войници стоят до граничен пункт в националните цветове - синьо и жълто. Съобщава се, че те са част от доброволческа бригада от град Харков.

Междувременно Украйна може да възобнови транзита на газ през две разпределителни станции. Операторът на украинската система за транзит на газ съобщава, че два хъба в Харковска област отново работят след ремонта на повредите по главния газопровод, причинени от войната, и че доставките на газ са гарантирани. Около 54 газоразпределителни станции в седем региона на Украйна останаха затворени.
 
А според държавната информационна агенция „Белта“ западните санкции срещу Беларус са причина за прекъсвания на доставките за милиарди долари. „Заради санкциите почти целият беларуски износ за страните от Европейския съюз и Северна Америка е блокиран", цитира „Белта“ ръководителя на правителството Роман Головченко от стенограма на интервю за дубайската телевизия Al-Arabija. Щетите възлизат на „около 16-18 милиарда долара годишно“.