Американските държавни ценни книжа си остават най-малко опасният актив

Дефинициите на икономистите за така наречените безопасни активи – тези, които служат като ниши за нервни пари при кризи – често са лишени от политическо съдържание. Този недостатък е исторически недостатъчно осветлен. Сигурните активи, като резервни валути и финансови центрове, до голяма степен са загубили първостепенния си статут благодарение на войната, пише Джон Плендър за Financial Times.

Инвазията на Русия в Украйна служи като напомняне, че определението за сигурен актив ще се различава в зависимост от това кой геополитически лагер ще изберете в стратегическата конкуренция между САЩ и Китай. Китай, разбира се, зае позиция на „стратегически неутралитет“ спрямо инвазията.

За да се квалифицира като безопасен, активът трябва да бъде високоликвиден, подкрепен от платежоспособен суверенен заемател – или неспособен на дефолт като златото – и надеждно да може да запази стойността си по време на бедствие. И все пак геополитиката има значение, поради което Япония, зависима от гаранцията за сигурност на САЩ, държи по-висок процент резерви в американски облигации, отколкото Русия.

Геополитиката е още по-важна след замразяването на руските резерви и отстраняването на руските банки от международната платежна система Swift. Икономическите санкции обикновено не действат в такъв гигантски мащаб, така че инвеститорите неизбежно ще преосмислят решенията си за разпределението на активите.

В действителност няма такова нещо като сигурен актив. Най-близкото, до което светът е стигал са британските ДЦК в ерата на златния стандарт. През 19 век те се радват на военната дипломация на Палмерстън и фискалната ортодоксалност на Гладстон (бивши премиери на Великобритания – бел. ред.) Тези ДЦК изглежда са предлагали перфектен и съвършено ликвиден начин за съхранение на стойността. Но след това през 20 век Великобритания изоставя златния стандарт, демонстрирайки, че супер безопасността на държавните ù облигации е илюзорна.

Конкуренцията между резервните валути е относително нещо. Тя изцяло касае това кой е най-малко опасният актив. Въпреки че са описвани като типичния сигурен актив, американските държавни облигации бяха лошо средство за съхранение на стойност през двете петролни кризи от 70-те години, предлагайки отрицателен реален доход. Те ще покажат също толкова слаба възвръщаемост в днешния инфлационен свят.

Пол Волкър, докато беше председател на Федералния резерв през 80-те години, възстанови донякъде сигурността на държавните облигации чрез драконовска парична политика. Бичият пазар на щатски ДЦК в резултат на това беше допълнително подпомогнат от недостиг на сигурни активи. Това се случи, тъй като растежът на развитите икономики, които генерират безопасни активи, бе по-бавен от глобалния темп на растеж, който бе движен непропорционално от развиващи се икономики с високи спестявания като Китай.

Недостатъчно развитите финансови пазари на тези страни не са в състояние да усвоят всичките им спестявания, които намират своя път към държавните облигации на САЩ под формата на официални резерви.

Преди финансовата криза тези глобални кредитори също инвестираха в уж безопасни частни активи, а именно ипотечни ценни книжа с топ оценка ААА. Тяхната претенция за безопасност беше разбита по време на кредитната криза през 2007 г. След това наличието на сигурни активи се сви още повече през дълговата криза в еврозоната, когато пазарите се сблъскаха с липсата на сигурност в италианските и гръцките правителствени книжа. Централните банки допринесоха за свиването чрез своите програми за закупуване на активи.

В началото на пандемията ликвидността на държавните облигации на САЩ беше неравномерна, тъй като балансите на маркет мейкърите бяха раздути от големия обем емисии на американски ДЦК, наред с други неща. Недостигът на безопасни активи се превърна в пренасищане.

Междувременно неотдавнашната дисфункционалност на американската политика допринесе за отслабване качествата на убежище на тези ДЦК. И все пак доларът остава водещата световна резервна валута с дял от 59 процента, докато китайският юан има по-малко от 3 процента.

Китай се стреми към по-голяма роля на юана като резервната валута. Сега геополитиката ще помогне на този стремеж. Но валутата му не е конвертируема, пазарът му на държавни облигации е неликвиден, има слаба законова рамка в страната, а местните пазари са заложници на капризите на ръководството на комунистическата партия.

По-непостредствена заплаха за долара може да е това, че за да отговори на бъдещото подновено търсене на сигурни активи, правителството на САЩ ще трябва да поддържа нови бюджетни дефицити и да го направи от много високо ниво на задлъжнялост. Това може да доведе до притеснения относно кредитоспособността – подобно на фискалното обвързване от началото на 70-те години, което накара президентът Ричард Никсън да прекъсне връзката на долара със златото – де факто държавен дефолт.

Но бъдете спокойни. Скоро доларът няма да бъде изместен от юана. А американските държавни облигации ще запазят своя „най-малко опасен“ статут за още доста време.