Войната в Украйна създаде рядък момент на западен консенсус

Във вторник новото руско телевизионно шоу AntiFake се излъчи по най-популярния кремълски телевизионен канал. Върху ужасяващите кадри с украински цивилни, лежащи мъртви по улиците на Буча, беше изписан надписът „ФАЛШИВО“.

Докато телевизионните водещи обвиниха Украйна в заговор със западните медии чрез наемане на „зле обучени актьори“ да играят жертви в градчето близо до Киев, самите западни медии звучаха необичайно съгласувано. Точно когато се смяташе, че в ​​опустошения от културна война запад не може да се постигне съгласие за каквото и да било - в САЩ мнозинството републиканци все още вярват, че изборният резултат през 2020 г. е бил фалшифициран - изведнъж изглежда, че това е възможно, поне понякога, пише Джъмайма Кели за Financial Times.

В новинарското отразяване на Украйна човек се оказва в необичайната позиция да се сблъсква с едни и същи факти - и един и същ ужас - от всички страни на политическия спектър. Независимо дали гледате Fox News или CNN, четете Guardian или Daily Mail, се натъквате на едни и същи думи, които описват действията на Русия: „зверство“, „терор“, „касапница“, „диващина“.

Изглежда, че Путин без да иска е създал нещо толкова необичайно в днешния поляризиран свят: консенсус. Ужасната реалност на кървава война накара много от нашите собствени кавги да изглеждат незначителни, дребни и дори самоудовлетворяващи – участието в разпри в Twitter или онлайн ескалации не е лукс, който можете да си позволите, когато една страна е бомбардирана, а населението й е принудено да напусне домовете си.

Нивото на единство и ангажираност, което може би изглеждаше немислимо само преди два месеца, изглежда се появи, подпомогнато от последователността на новинарското отразяване. В САЩ, където 70% от републиканците и 71% от демократите съобщават, че са чували или чели много за инвазията, положителните възгледи за Путин се сринаха. Само 7% от републиканците казват, че имат увереност, че руският лидер ще постъпи правилно, според изследователския център Pew – спад от 31% по време на президентството на Тръмп – и 5% от демократите.

Във Великобритания девет от десет души казват, че следят отблизо събитията в Украйна, като за първи път от над шест години отбраната и външните работи са се придвижили на челно място в списъка с въпроси, за които хората са най-загрижени, според до Ipsos.

Ако Путин е залагал, че може да използва идеологическите разделения, които поляризират много страни на запад, този залог изглежда се обърна срещу него. „Ако Путин беше изчакал още няколко години, просто гледайки отстрани… имаше голям шанс Европа и Съединените щати да са се самоунищожили поради вътрешните си конфликти и културната война“, коментира историкът Ювал Ноа Харари в подкаста на Сам Харис. „Собственоръчно той ги обедини и им даде шанс да се спасят.“

Какво можем да научим от всичко това? Дали това, което виждаме, е просто случай на хора, които се обединяват временно срещу общ враг? Това определено е част от това, което се случва - и американците, и британците сега казват, че смятат Русия за заплаха за сигурността си.

Но авторът Анджела Нейгъл сочи друга причина: представата на Запада за себе си като винаги богат, винаги в безопасност и винаги могъщ бе поставена под съмнение.

„Не можете да поддържате този образ за себе си като вечно доминираща сила в света, ако се тревожите за спиране на газа и за поддържането на основните функции на обществото“, казва Нейгъл. „Когато сте в декадентска фаза, можете да се отдадете на идеи за… „трябва да мислим за всички лоши неща, които сме правили в миналото“… Възприеманата заплаха от инвазия разбужда хората от този начин на мислене."

Струва си да се отбележи, че онези, които критикуват част от прекалеността на тези вече потиснати културни войни, и които често се игнорирани като обикновени „противоположници“ – с някои забележителни изключения – до голяма степен произведоха анализ, съвместим с масовия наратив по време на този конфликт.

Може да има и още един урок, който да се извлече от всичко това. През последните години мнозина както отдясно, така и отляво се оказаха въвлечени в култура на „конкурентна жертвеност“. Украйна показа на света не само как изглежда истинската жертва, но и стойността на истинския героизъм.