Твърдата позиция на Байдън срещу Путин може да се превърне в проблем

Дефиницията на Вашингтон за гаф е казване на истината в неудобен момент. В събота Джо Байдън каза на глас това, което всеки западен лидер със сигурност тайно желае – края на управлението на Владимир Путин. Неудобното е, че смяната на руския режим сега може да бъде погрешно възприета като изрична цел на НАТО. Това, разбира се, може да направи Путин още по-малко склонен на условия, които биха могли да доведат до край на инвазията на Русия в Украйна, пише Едуърд Люс за Financial Times.

Изявлението на Байдън не може да бъде заличено, въпреки че представители на Белия дом направиха всичко възможно, за да му придадат различен нюанс. Те настояха, че когато Байдън каза, че Путин „не може да остане на власт“, ​​той е имал предвид, че не трябва да упражнява власт над други държави. Думите на Байдън обаче не бяха в духа на речта, която той изнесе във Варшава в събота.

Ефектът от репликата на Байдън може да затрудни поддържането на демократичното единство, което беше основното послание на неговата реч във Варшава. В неделя президентът на Франция Еманюел Макрон призова западните лидери да избягват ескалационна реторика, тъй като това би направило Путин още по-малко склонен да седне на масата за преговори. През последните дни Байдън нарече Путин „касапин“ и „военен престъпник“ – отново казвайки публично това, което западните лидери вярват насаме.

Ще промени ли нещо от това на практика изчисленията на Путин? Отговорът вероятно е не. Руският лидер вече премина точката, след която няма връщане назад със своята безразборна и некомпетентна във военно отношение инвазия в Украйна. Той даде да се разбере, че крайната му цел е да върне Украйна и вероятно други бивши съветски територии обратно в лоното на майка Русия. По този начин всяко прекратяване на огъня или по-голямо примирие, което Путин може да предложи на президента на Украйна Володимир Зеленски, ще бъде третирано с максимален скептицизъм.

Но нарастващото усещане, че отстраняването на Путин е реалната цел на Америка, може да затрудни сключването на каквато и да е междинна сделка. В неделя Лиз Тръс, външният министър на Обединеното кралство, каза, че западните санкции могат да бъдат премахнати, ако Русия се съгласи да сложи край на войната. Това е отклонение от позицията на Байдън. Той внимателно избегна да каже кога и дори дали санкциите на САЩ срещу Русия могат да бъдат отменени. Предвид мнението на Байдън за Путин, е трудно да си представим обстоятелствата, при които САЩ биха включили отново Русия в глобалната икономика, докато Путин все още е там.

Освен това вътрешният натиск в САЩ накланя везните към ескалация. В ярък контраст с историята на САЩ след Виетнамската война, либералният консенсус на Америка днес е най-малкото толкова войнствен, колкото и този на консервативната десница. Част от това е реакция на възхищението на Доналд Тръмп от Путин. Контрастът между посланието на Байдън за „демокрация срещу автокрация“ в Полша този уикенд и конспиративната среща на Тръмп с Путин в Хелзинки през 2018 г. е силен сред демократите. За първи път от началото на Студената война, когато републиканците бяха разделени на изолационисти и интернационалисти, либералите в САЩ са поне толкова ястреби, колкото и консерваторите.

В такъв климат би било политически трудно за администрацията на Байдън да се съгласи на каквото и да е „подновяване“ на отношенията с Русия, докато Путин е на власт. Все по-малко правдоподобни изглеждат приказките за предлагане на Путин на дипломатически „пътища за отстъпление“ и спасяващ репутацията му изход от украинското блато. Тук се крият потенциалните западни разделения. Тъй като Байдън даде да се разбере, че САЩ няма да се намесват директно в Украйна, основното послание е, че Западът ще се бори с Русия до последния украинец.

Изводът е също така, че за Америка ще е много трудно да подпише каквато и да е сделка с Путин. Части от Европа - особено Полша и балтийските държави - са значително по-твърди от други, като например Германия. Но тъй като войната продължава, а Европа приема още милиони бежанци и страда от по-нисък икономически растеж, разстоянието между червените линии на Америка и това, което голяма част от Европа ще толерира, може да се превърне в проблем.