Путин може би се страхува повече от дефолт, отколкото от поражение в Украйна

Русия миналата седмица изненада много наблюдатели, като изпълни задължението си да плати лихви по държавни облигации, деноминирани в долари, пише за Wall Street Journal Джуди Шелтън, старши сътрудник в Independent Institute.

Купонните плащания, възлизащи на 117 милиона долара, бяха необходими за обслужване на две емисии руски ДЦК - едната с падеж през 2023 г., а другата през 2043 г. Кредиторите отбелязаха, че противно на очакванията плащанията са получени в долари – което означава, че Русия продължава да спазва условията на емисиите.

Макар САЩ да забраниха повечето транзакции на американски институции с централната банка на Русия и финансовото й министерство, временното изключение от страна на американската хазна позволява на Русия да извършва тези плащания по дълга до 25 май.

Въпросът дали Русия продължава да спазва своите договорни облигационни задължения в чуждестранни валути надхвърля разглеждането на нейния финансов капацитет като държава или дори способността й да оправдае дефолта на фона на суровите западни санкции. Страхът от колапс на световната финансова арена преследва руските лидери, откакто съветското правителство преустанови обслужването на външния дълг през януари 1918 г., като не призна облигациите, емитирани при царското правителство – някои от които имаха падеж след 80 години.

В ранните съветски години марксистките политики за изграждане на „работнически рай“ доведоха до такова икономическо опустошение, че Владимир Ленин беше принуден да възстанови някои аспекти на пазарния капитализъм, включително ограничена частна собственост в селското стопанство и търговията на дребно, за да спаси бъдещето на болшевизма. Съветите въвеждат обезпечена със злато валута, червонец, през 1922 г. за борба с хиперинфлацията. Но западните кредитори и правителства презираха Съветския съюз заради това, че отричаше публичните си дългове в нарушение на международното право.

Йосиф Сталин отблъсна отхвърлянето на Запада, като провъзгласи финансовото превъзходство на собствената си държава; през март 1950 г. съветското правителство обявява рублата за „най-стабилната валута в света“ въпреки нейната неконвертируемост в западни валути. Абел Аганбегян, бивш икономически съветник на Михаил Горбачов, разказва как Сталин е наредил на правителствените статистици да изчислят покупателната способност на долара в сравнение с рублата, само за да зачеркне намръщен цифрата с молив и да я замени със собствената си оценка за валутния курс: 1 рубла е равна на 4 долара.

Реалността удари тежко през постсъветските 1990-те, тъй като хроничните фискални дефицити на Русия продължиха да потискат нейната финансова жизнеспособност и кредитния й капацитет. Предишното десетилетие Горбачов уреди британските искове по непогасените царски облигации, за да осигури на СССР достъп до световните финансови пазари; неговата цел бе да възстанови съветската икономика с помощта на западен финансов капитал. Но фундаменталният проблем с влошаващата се производителност и прекомерното разчитане на енергийните приходи тласна Русия към банкрут и политическа криза.

Към средата на 1998 г. Борис Елцин се бореше да спаси рублата и да спре бягството на капитали; лихвите по държавните облигации (има се предвид в местна валута – бел. прев.) скочиха до 150%. На 29 юли Елцин смени шефа на Федералната служба за сигурност с Владимир Путин.

Последиците от тоталния финансов срив на Русия по-малко от три седмици по-късно, на 17 август, бяха опустошителни. Руското правителство девалвира валутата си, изпадна в дефолт по вътрешния си дълг и обяви мораториум върху плащанията към чуждестранни кредитори. Руският фондов пазар загуби над 75% от стойността си от януари до август 1998 г. Инфлацията достигна 84%, докато реалният брутен вътрешен продукт спадна с 4,9%. Междувременно усилията на централната банка да защити валутата изчерпаха руските чуждестранни резерви; рублата загуби повече от две трети от стойността си спрямо долара до края на септември.