Путин може би се страхува повече от дефолт, отколкото от поражение в Украйна

Представата на Путин за връзката между валутната стабилност, публичния дълг и достъпа до чужд капитал се формира именно в тази буря от финансово отчаяние и национално унижение. Тя продължава да влияе на неговите мислене и действия. 

Настоявайки, че Западът се стреми да тласне Русия към „изкуствен дефолт“ чрез замразяване на нейните валутни резерви, съхранявани в чужбина, финансовият министър Антон Силуанов обяви на 16 март – датата на падежа на лихвените плащания – че Русия е изпълнила дълговите си задължения в чужда валута: „Имаме парите, направихме плащанията; сега топката е преди всичко в полето на американските власти.“ Същия ден Путин заяви, че САЩ и Европейският съюз са „обявили истински дефолт по собствените си задължения преди Русия“, като са наложили санкции върху руските валутни резерви.

Важно ли е, че Путин изглежда уважава повече правилата на международните финанси, отколкото тези на войната? Какъв извод можем да си направим от перверзната гордост на бивш офицер от контраразузнаването, който се стреми да избегне твърд дефолт по външните задължения на страната си?

Трудно е да се проумее психиката на човек, който погазва териториалната цялост на независими държави и брутално атакува цивилни, като в същото време изглежда безкрайно загрижен да бъде разглеждан като финансово надежден. Но е важно да се опитаме да разберем лидера на Русия – неговите мотивации и цели, неговите първични страхове и самозатвърждаващи се амбиции – по стратегически причини. Както съветва Сун Дзъ: опознай врага си.

Западните властници трябва да разберат нивото на заплаха, свързано със замразяването на международните резерви на Русия през руските очи. „Няма повече с какво да се подкрепи рублата“, коментира бившият руски премиер Михаил Касянов в Twitter в края на февруари. „Включете печатницата на пари. Хиперинфлацията и икономическата катастрофа са зад ъгъла." Заплахата става лична за Путин, след като вината е насочена не към Запада, а към него. „Всичко това е резултат от престъпните действия на Путин“, добавя Касянов в своя туит.

Ще е необходим психиатър, за да се измери чувството на Путин за уязвимост пред лицето на предстоящ дефолт – технически или реален – по неговия държавен дълг, деноминиран в чуждестранни валути. Русия няма да е първата държава, която комбинира икономическата разруха с воденето на война. Според доклад на Института за стратегически изследвания от 2009 г. за действията на Япония през 1941 г. „американците са подценили ролята на страха и честта в японския мироглед и са надценили ефективността на икономическите санкции като възпиращ фактор за войната“.

Путин постави руските ядрени сили в бойна готовност в деня, след като санкциите блокираха достъпа на Русия до валутните й резерви, съхранявани в чужбина. Неизпълнението на бъдещи плащания ще представлява дефолт, ако не бъде компенсирано в рамките на 30 дни. Това дава ново значение на понятието гратисен период.