Ражда се нов свят. Надеждата за мирни отношения избледнява. Вместо това имаме война на Русия срещу Украйна, заплахи от ядрен Армагедон, мобилизиран запад, съюз на автокрации, безпрецедентни икономически санкции и огромен енергиен и хранителен шок. Никой не знае какво ще се случи. Но знаем, че това изглежда като катастрофа.
Естествено е да се търси виновник. За мнозина това е разширяването на НАТО в Централна и Източна Европа. Водещ глас в това направление е Джон Миършаймър, изтъкнатият учен от школата на „реалистите“, който обвинява решението на САЩ да открият възможността за членство на Украйна в НАТО през 2008 г. Хем съм съгласен, хем не съм, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Грешката беше неяснотата. Предложението трябваше да бъде направено само с цел присъединяване на Украйна като пълноправен член. Но подкрепих разширяването на НАТО към бившите руски сателити, защото добрите огради правят добри съседи. Русия знае, че ако нахлуе в член на НАТО, ще има война. Не беше така с Украйна. Ето защо това нападение изглеждаше лесен вариант за деспота в Кремъл.
Що се отнася до това защо Владимир Путин го направи, единият отговор е, че той управлява провален режим. Само постигането на империя може да оправдае неговото управление. Руската икономика, зависима от суровини, изостана далеч от полската. Това е рай за рентиерите. Днес тези рентиери са главорезите на Путин и „олигарсите“ от ерата на Борис Елцин. Украйна също се провали икономически. Но тя е демократична. За Путин този стремеж е немислим.
След падането на Съветския съюз мнозина се надяваха на свят, ръководен от сътрудничество и взаимноизгоден обмен. Но конфликтът между великите сили винаги е тлеел. САЩ бяха опиянени от своя „еднополюсен момент“. Китай стана по-мощен и по-авторитарен при Си Дзинпин. Путин преглътна негодуванието си, като най-накрая нахлу в страна, която смята, че притежава. Чуваме ехо от Първата световна война. Тогава Австрия, по-слабият партньор, а не Германия, започна конфликта. Днес това е Русия, по-слабият партньор в съюза между нея и Китай.
Обещаната подкрепа от Китай рискува да превърне опасностите, създадени от войната на Русия, в катастрофа. Това би трансформирало света в два блока със скъпи икономически последици и такива в областта на сигурността. Но мобилизираният Запад е все още много по-силен. Въздействието на западните санкции показва това. Русия е джудже спрямо единния запад по всички показатели с изключение на военния персонал и ядрените бойни глави. Дори и с добавянето на Китай, Западът е значително по-мощен, освен като численост.
Въпреки това дългосрочният сблъсък между Запада и авторитарен блок на Русия и Китай трябва да бъде предотвратен, ако изобщо е възможно. Той би бил изключително опасен.
Така днес виждаме трансформиращ се свят. Помислете за предстоящите предизвикателства.
Най-очевидно трябва да има край на войната в Украйна, която едновременно е нападение срещу мирна страна, срещу демокрация и срещу световния ред. Китай трябва да се стреми да помогне за измъкването на Русия от блатото. Не е трудно да се разбере защо той подкрепя Путин. Освен всичко друго, китайските лидери със сигурност споделят неговото презрение към демокрациите. Но това са огромни грешки. Както историята често е показвала, свободните общества са мощни, веднъж мобилизирани, защото се радват на подкрепата на своите народи.
Също така е от съществено значение да се управлява задаващата се икономическа криза. Комбинацията от война, шокове в предлагането и висока инфлация е дестабилизираща, както светът научи през 70-те години. Финансовата нестабилност сега също изглежда много вероятна. Монетарните власти обаче не могат да пренебрегнат високата инфлация. Така че правителствата ще трябва да окажат целенасочена фискална подкрепа на уязвимите.
Освен това Западът трябва да укрепи отбраната си на всички фронтове – военен, енергиен, кибер и икономически. Неизбежно е, уви, в конфликт с огромни последици изискванията за сигурност да са на първо място. Това не е светът, който всеки разумен човек желае. Но това е този, в който живеем сега. Жизненоважно е ЕС да стане истинска сила за сигурност. Той се радва на икономически и демографски мащаб, с който да балансира Русия. Обединеното кралство след Brexit трябва да участва възможно най-пълно. САЩ се нуждаят от такава европейска помощ, тъй като ще си имат работа и с обезпокоителния Китай на Си Дзинпин.
Въпреки тези належащи нужди трябва да се опитаме да не загърбваме всичко постигнато през последните три десетилетия. Ние не сме във война с обикновените руснаци и китайци, които просто се надяват на по-добро бъдеще. Напротив, в дългосрочен план те могат да се окажат наши съюзници. Санкциите трябва да бъдат точно прицелени, доколкото е възможно. Бъдещето на търговията и други мирни обмени обаче ще зависи от това как - и в не по-малка степен след колко време - ще приключи тази криза.
Не на последно място трябва да помним по-широката загриженост, която всички хора споделят - глобалната околна среда, управлението на пандемии, икономическото развитие и самия мир. Не можем да оцелеем без сътрудничество. Ако лудостта на Путин доказва нещо, то е това. Светът на „правото на силата“ не е свят, в който можем да живеем безопасно. Както показват неговите ядрени заплахи.
След битката при Аустерлиц през 1805 г. Уилям Пит Младши казва прозорливо: „Навийте картата [на Европа]; няма да има нужда от нея през следващите 10 години.” Войната на Русия срещу Украйна по подобен начин промени картата на нашия свят. Продължителният период на стагфлация изглежда сигурен, с големи потенциални ефекти върху финансовите пазари. В дългосрочен план е вероятна появата на два блока с дълбоки разцепления между тях, както и ускоряващо се обръщане на глобализацията и жертване на бизнес интереси в полза на геополитиката. Дори ядрена война, уви, не е немислима.
Молете се за чудо в Москва. Без него пътят напред ще бъде дълъг и труден.
преди 2 години Тази статия има някаква полезност единствено споменаването на Джон Миършаймър. Но разбира се веднага прескача на дежурната пропаганда. Препоръчвам тази лекция от 2015 година на професор Миършаймър https://youtu.be/JrMiSQAGOS4 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години ''....Ние не сме във война с обикновените руснаци и китайци, които просто се надяват на по-добро бъдеще. ...'' Вие не сте, но аз съм, защото те са избирателите, които с избирателният си глас подкрепят войнолюбивите си режими. Изобщо не ме е еня, че русия си има диктатор и нацист за президент, докато той не започна руска агресивна война в Украйна и докато не заплаши и България с употреба на ядрени оръжия, Руснаците му се кефят, те си искат диктатора и са свикнали с този модел на държавност, но в България нещата са различни. На когото не му изнася, да се пръждос88ва от България и да замине в ''райската'' русия- рай в момента единствено за нацистите и за руснаците , които се радват, че техните руски бомби убиват невинните украински граждани в Украйна. Такива кърволоци не ни трябват в България. Всички руски граждани носят отговорност за това, че не излязоха като един по площадите им и не казаха на путин- не искаме руска нападателна война в Украйна, спрете войната и изтеглете армията ни от Украйна- напротив, те ПОДКРЕПЯТ тази война, ТЕ Й СЕ РАДВАТ, те МЪЛЧАЛИВО ОДОБРЯВАТ убийствата на невинните украинци само защото са с украинско самосъзнание в собствената им държава Украйна, а това значи, че руските граждани ОДОБРЯВАТ РУСКИЯТ ГЕНОЦИД НАД УКРАИНЦИТЕ и заради това са заплаха и заради българите в България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар