Западът не може да рискува да тласка Путин до ръба

Беше необходимо поражение в Първата световна война, за да се смаже не само царят, но и всяка надежда за истински демократична руска революция. Русия смени един диктаторски режим с друг чрез клането на Николай II и семейството му в мазе в Екатеринбург и издигането на Владимир Ленин в Москва.

Седемдесет години по-късно позорното оттегляне на Съветския съюз от Афганистан разкри кухата руска военна мощ и безполезността на жертвата на хиляди руски семейства. Това директно доведе до разпадането на СССР две години по-късно.

Путин сега е здраво набит на кола на този дълъг исторически прецедент. Вече изглежда, че войната за Украйна без победител е вероятен изход, но историята сочи, че има само две алтернативи за руския лидер – някаква победа, на всяка цена, или рухването на режима му.

Този урок подчертава опасността за всички нас. Ние наблюдаваме със страхопочитание храбростта на украинския народ в съпротивата му срещу руската агресия. Но залогът за Путин е толкова голям, че създава ужасяващ парадокс на руската слабост: колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голям е стимулът за него да я ескалира. Страхът от пълномащабна ядрена война може да е пресилен, но вече сме няколко стъпала нагоре по стълбата, която води до нея.

За Запада определящ момент ще настъпи през следващите няколко седмици. Изкушени сме да натискаме повече в Украйна не само от съпричастност към невинните, които страдат там, но и заради нарастващата перспектива за поражение за Русия и падане на режима. Но всяка следваща стъпка нагоре по стълбата – снабдяване на украинците с пари, оръжия и бойни самолети, дори и без да се прилага забранена за полети зона, за което някои призовават – повишава риска Путин да засили или разшири конфликта, за да предотврати собственото си сваляне от власт.

Тогава сме в ранните етапи на процес, който ще изисква почти нереално ниво на сложност в нашия дипломатически подход.

Не можем да позволим на Путин да спечели. Всичко, което изглежда като капитулация на Украйна пред основното му искане никога да не й бъде позволено да се присъедини към Запада, само го укрепва. Но не можем да рискуваме да го тласнем до ръба. Ние трябва да намерим начин да сложим край на страданията в Украйна, да гарантираме принципа на национално самоопределение, но и да предоставим на Путин път за отстъпление, за да не прибягва към по-нататъшна ескалация. Каквито и опасения да имаме относно качеството на дипломатическия екип на Джо Байдън, по-добре е да се помолим те да имат точната смес от твърдост и интелектуална гъвкавост.

Защото едно друго нещо, което знаем от руската история, е, че последствията от катастрофалните войни могат да бъдат дълбоки не само за царете или техните съвременни еквиваленти, но и за останалите от нас.