Руснаците влизат в обувките на германците след Втората световна война

Тези, които останаха, не спечелиха – те се сблъскват с недостиг на вносен алкохол, банкомат, който не пуска евро, или кредитна карта, която вече не работи, тъй като банката-издател е извадена от междубанковата системата за разплащания SWIFT. Много руснаци все още си спомнят какво означава почти пълната икономическа изолация. Съветските навици могат да се върнат бързо при тези, които решиха да останат в Путинленд. Или пък някои признаци на нормалността ще се върнат след войната, както се надяват много от тези, които останаха или възнамеряват да се върнат.

Но напусналите също не спечелиха, на фона на неизбежните микроагресии, графитите по прозорците на двуезично училище в Берлин, новите форми на тормоз, които руските деца трябва да понасят от съученици, чиито родители обсъждат новините с тях. Но вероятно няма да има сериозен обрат в стил 20 век - без масово експулсиране, без концентрационни лагери. Дори когато Западът се изправя срещу Русия, неговите лидери правят така, че да не обвиняват руснаците като народ – това е особено важно за германците, които самите бяха подложени на подобно отношение десетилетия.

„Знам колко тежка е тази ситуация за гражданите на нашата страна, които са родени в Украйна или в Русия“, каза наскоро германският канцлер Олаф Шолц. „Така че няма да позволим този конфликт между Путин и свободния свят да отвори стари рани или да доведе до нови деформации.

Освен това за повечето хора, които не са пряко засегнати от военни престъпления, негативният образ на нацията, която ги е извършила, избледнява сравнително бързо. Изследване на нагласите към германците в Нова Зеландия установи, че негативните настроения към тях достигат своя връх през първите следвоенни години, тъй като ужасите на концентрационните лагери са били широко разгласени, но потъват до „нива на безразличие“ към 1953 г. В сегашната ера на кратки интервали на внимание, руснаците вероятно няма да бъдат парии на ежедневно ниво година или две след края на войната, без значение кой я спечели във военен смисъл. Само в Украйна отношението ще се запази: разрушените градове и мъртвите войници няма да бъдат забравени поколения наред.

Истинската отплата идва под формата на необходимост да започнем отначало – и то не от нулата, а от планината от отломки, останали от усилията ни да изградим нова държава след падането на комунизма. Всичко, което сме правили след шеметните дни на 1991 г., когато стените падаха и светът изглеждаше готов да ни прегърне, ни доведе до това - ракетите, забити в тротоарите на Харков, експлозиите, които гърмят из празните улици на Киев, бежанските влакове, носещи нищетата към западните граници.

Накъде се отправя човек от върха на тази планина от развалини? Нямам добър отговор. Всичко, което мога да направя, е да си тананикам Kinderhymne на Бертолт Брехт и Ханс Айслер, песента, която много германци искаха да стане химн на обединената страна. Независимо от непокаяния комунизъм на Брехт, това е много пост-путинска песен, която ние, руснаците, да пеем, с надежда

...че хората престават да треперят
Пред престъпленията, които предизвикваме
И протягат ръката си в приятелство
Както правят с други хора.
И защото ще подобрим нещата
Нека пазим и обичаме дома си
Обичайте го като най-скъпата ни страна
Както другите обичат своите.