Да надцениш позицията си на енергийните пазари рядко завършва добре. Когато арабските членове на ОПЕК обявиха петролно ембарго в резултат на октомврийската война от 1973 г., страните вносителки започнаха да разработват вътрешни петролни находища и алтернативни енергийни източници, което доведе до най-драстичния спад в потреблението на петрол, който светът някога е виждал.
Този факт представлява сериозна заплаха за Русия, ако тя се опита да използва позицията си на енергиен доставчик като геополитически лост след атаката срещу Украйна в четвъртък. Макар покачващите се цени на европейския газ и петролът, който надхвърля 100 долара за барел, да подсказват, че Москва държи всички козове, нейното предимство може да се окаже мимолетно. Това е така, защото въпреки зависимостта на Европа от руския петрол, Москва всъщност е много по-зависима от европейските си клиенти, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.
От приблизително 465 милиарда кубически метра газ, които Европа е консумирала през 2020 г., руски тръбопроводи и пристанища за LNG (втечнен природен газ) са осигурили около 169 милиарда кубически метра, или над една трета от общия обем. Това звучи така, сякаш Москва контролира Стария континент, но зависимостта е още по-голяма в другата посока. Повече от 70% от руския износ на газ отива за Европа.
Европа има и друго предимство. Оформена около редица полуострови на ръба на Атлантическия океан, за нея е относително лесно да диверсифицира източниците на доставки, като се насочи към глобалния пазар на втечнен природен газ.
През последното десетилетие континентът вървеше бавно в тази посока. Терминалите, работещи в Европейския съюз и Обединеното кралство, са в състояние да приемат общо 196 милиарда кубически метра годишно, според Международния газов съюз (IGU) - малко повече от Южна Корея и само около две трети от капацитета на Япония.
Още по-лошо е, че те рядко са били използвани напълно. Вносът чрез тях през 2020 г. достигна само 89 млрд. куб. м., оставяйки свободен повече от половината капацитет. Увеличаването на използването на този източник в целия континент до ниво от около 90%, което е често срещано в страни като Китай, Белгия и Италия, може приблизително да удвои общия внос на втечнен газ.
Точно това се случва през последните седмици, тъй като „тънките“ спот доставки по тръбопроводи от Русия оставиха съоръженията за съхранение в Европа на тревожно ниски нива. Вносът на втечнен газ се е повишил през януари до приблизително 100% от капацитета, според консултантската компания Rystad Energy. Около 56% от този внос идват от САЩ.
Поддържането на този темп на внос обаче ще бъде по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Повечето втечнен природен газ в океаните вече е договорен за клиенти, а общата глобална икономическа ситуация остави пазара особено затегнат, така че има много малко свободна суровина за запълване на европейските резервоари. В дългосрочен план ще трябва да се изградят повече хранилища, за да се поддържат заети инсталациите за регазификация през летните месеци, когато търсенето е по-ниско.
преди 2 години ше видим ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Нещата не са толкова прости, но както и да е. Доста неща се премълчават за широката публика, но който иска намира обективна информация. Ще поживеем и ще видим. Най - вероятно ще има много загуби за страни като нашата. Други около три - четири страни в момента намазват здраво филията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години върнахме се мише... и ние като викингите ще шииибаме масква и като тях ще направим нова и чиста Русия ! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Трябва да се отбележе и още едно обстоятелство- ако някой си направи труда да прочете руския закон за федералния руски държавен бюджет, веднага ще забележи, че в него има предвидени пера приходи от продажбата на руски енергоносители. Преди години те съставляваха над 80 процента от приходите, а сега са около 70 процента;0 Е- нека руснаците реализират тази си стратегическа стока в Китай- нали щяха да им изграждат тръбопровод, какво стана с тази руска идея;0 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Нещата са много прости, но пак опират да специализирани знания. Ако един човек разполага с една стока, то тя би струвала на пазара толкова, колкото биха се съгласили да платят за нея евентуалните й купувачи. Ако обаче този човек има стока, която никой не иска да купи и всеки потенциален клиент заявява, че не желае да купи тази стока от точно този продавач, тогава продавачът, а не евентуалните купувачи, има огромен проблем. Като краен вариант ще му се наложи да използва стоката само за задоволяване на собствените му нужди, но няма да може да получи от нея никаква цена- не само пазарната й цена;0 С две думи- проблемът е много по-голям за русия, отколкото за ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Абе умнии, газопроводи са пуснати през 70-те как според теб преди тях страните от западна Европа са успявали да са технологична сила номер едно в света ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години европа ше се връща във времето на викингите ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Европа няма нужда от нищо. Да му мисли Русия, като я изхвърлят от SWIFT и ще трябва за газа и нефта да получава тонове злато. Ще си го *** в главата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар