Дългата телеграма от 1946 г., която предвиди днешната външна политика на Москва

През 1946 г. нарастващата агресия на Кремъл обърква Вашингтон. За да я обясни, американски дипломат в Москва Джордж Кенън пише своята „Дълга телеграма“ от 5400 думи. Година по-късно той разширява възгледите си в анонимна статия за списание Foreign Affairs. Неговите писания вдъхновяват политиката на Запада за „сдържане“ на СССР, която се провежда през цялата Студена война, въпреки че Кенън често смята, че тя е станала твърде агресивна и милитаризирана. По-късно в живота си (той почина на 101 години през 2005 г.) Кенън се противопостави на разширяването на НАТО в Източна Европа.

Русофил, който винаги е искал да напише биография на Чехов, Кенън има дългосрочен поглед върху руското мислене. На места неговите писания зловещо предсказват Владимир Путин, който, като офицер от КГБ, е дете на съветската система. Кенън все още може да ни помогне да разберем Русия в настоящата криза и отвъд нея, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Основното убеждение на Кремъл, обяснява Кенън навремето, е, че враждебният Запад ще рухне поради собствените си противоречия. Руските владетели, пише той, виждат „външния свят като… носещ в себе си зародиша на пълзяща болест и предопределен да бъде поразен от нарастващи вътрешни конвулсии”. Един ден СССР ще нанесе „финалния удар“ на Запада.

Путин наследи този мироглед и неговият житейски опит го подсили. През 1989 г., служещ в Дрезден, той наблюдава как Източна Германия се срива под собствените си противоречия. През 1991 г. последва собствената му държава. Така че той лесно може да си представи как западните общества също се разпадат.

За да ускори краха им, предупреждаваше Кенън, Русия ще „стимулира всички форми на разединение“ на запад. „Бедните ще бъдат настроени срещу богатите, черните срещу белите, младите срещу старите, новодошлите срещу установените жители и т.н. Голяма част от това ще бъде направено чрез „агенции, за които съветското правителство не поема отговорност“, пише той, предвиждайки днешните руски ферми за тролове.

Кенън предупреждава също за опитите на Кремъл да раздели западните съюзи, което помага да се обяснят петчасовите преговори на Путин с френския президент Еманюел Макрон. Кенън казва още, че Москва насърчава „западните елементи“, предимно комунисти, чиито възгледи съвпадат със съветските интереси. Днешното поколение прокремълци или антинатовци включва Доналд Тръмп, Тъкър Карлсън, Герхард Шрьодер, Марин Льо Пен и Джеръми Корбин.

Русия се бори със Запада чрез неистини, предупреждава Кенън: „Ръководството й има свободата да изложи с тактическа цел всяка конкретна теза, която намира за полезна за каузата във всеки конкретен момент“. Така руските власти днес отричат ​​да са заплашвали Украйна, като същевременно казват, че западните „провокации“ могат да доведат до инвазия.

Кенън е много по-сърдечен към руския народ. Той е „като цяло приятелски настроен към външния свят, желаещ да премери с него талантите, които съзнава, че притежава, стремящ се преди всичко да живее в мир”. Но към 1946 г., добавя Кенън, обикновените руснаци са все по-разочаровани: „Никога след края на гражданската война масата руски хора не е била емоционално по-отдалечена от доктрините на комунистическата партия“.

Подобно на съветските владетели от времето на Кенън, Путин мобилизира подкрепата на народа, като предупреждава срещу западна инвазия. Но външната заплаха е илюзорна. Никоя западна демокрация не е нападала Русия или нейните съседи от век. Русия, единственият извършител на нашествия в своя регион от 1945 г. насам, се представя като жертва.

Какво ще направи Путин в Украйна? Кенън подчертава, че руските владетели са предпазливи. Те не бързаха да предизвикат неизбежния колапс на Запада. Това означаваше, че западните сили можеха да ги възпират чрез „твърдо сдържане“ без война. Вероятно Кенън би погледнал на въоръжаването на Украйна от Запада като хитър начин да се повиши цената на инвазията за Русия. Неговият анализ ни говори, че Путин може да вземе още една хапка от Украйна, но не и да опита дългосрочна окупация.

Кенън предупреждава Вашингтон да не се стреми да унижи Кремъл. Западът просто трябва да стои твърдо, пише той. В крайна сметка неговият интерес в СССР беше „забележително малък. Тук нямаме инвестиции, които да защитаваме, нито търговия за губене". Днес това е по-малко вярно. Зависимостта на Германия от руските газопроводи и ролята на Лондон като пералня за парите на елита около Путин създават пукнатини в западния алианс.

Въпреки това основното успокоение на Кенън все още важи: „Спрямо Западния свят като цяло Съветите все още са далеч по-слабата сила“. Той също така отбелязва трудността на прехвърлянето на власт от дълго утвърден автократ - по негово време Сталин. Кенън обърна мирогледа на Кремъл с главата надолу. Той е съгласен, че едно общество е напът да се срине, но това не е западното.