Олаф Шолц, новият канцлер на Германия, беше още по-двусмислен – дотолкова, че посланикът на Германия в САЩ се почувства длъжен да го предупреди, че Вашингтон започва да разглежда Германия като „ненадежден партньор“. Шолц беше критикуван за това, че отказа да предостави на Украйна отбранителни оръжия, а зависимостта на Германия от руския природен газ поражда подозрения в други западни столици.
До голяма степен като отговор на това Шолц отлетя за Вашингтон в понеделник, за да разговаря с Байдън и лидерите на Конгреса. След срещата на двамата лидери президентът обяви, че руска инвазия в Украйна ще „сложи край“ на газопровода „Северен поток 2“ между Русия и Германия. Канцлерът говореше за единство, но не ангажира изрично страната си с тази позиция.
В САЩ въпросът за Украйна се оказа разделящ за републиканците. Докато лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл и сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм дадоха пълната си подкрепа за разполагането на войските от Байдън, сенаторът от Мисури Джош Холи, любимец на набъбващото „национално консервативно“ движение, нарече изпращането на още американски войски към Европа „грешка”.
През изминалия уикенд трима от интелектуалните лидери на движението публикуваха статия в New York Times, критикуваща „агресивно експанзионистката външна политика“ от ерата на Студената война, която те нарекоха „либерален империализъм“, и призоваха консерваторите да отхвърлят „кръстоносния проект“ и вместо това да приемат политиката на „културна не-агресия в чужбина“.
С други думи: Забравете за демокрацията и човешките права извън нашите граници. Нека Русия прави каквото си иска в Източна Европа. Отнасяйте се към Китай, първата в света държава с тотално наблюдение, като към „цивилизационно равна“.
В края на 40-те години на миналия век САЩ бяха изправени пред важен избор: да оглавят западната съпротива срещу Съветския съюз или да се оттеглят в своите предели, както направиха след Първата световна война. Отхвърляйки съветите на националните консерватори от онази епоха - водени от сенатор Робърт Тафт, който се противопоставяше на създаването на НАТО - републиканци и демократи се обединиха и очертаха линията срещу съветската експанзия.
Сега, когато сме изправени пред избора между ангажимент и отстъпление за трети път в последните 100 години, трябва да игнорираме гласовете, проповядващи външна политика на морален релативизъм (всеки е прав за себе си – бел. прев.), и да застанем твърдо срещу новата автократична ос, която заплашва свободата и демокрацията навсякъде.
преди 2 години хаха, а ти по стара семейна традиция ще се снишиш и ще се огледаш да видиш към кой лагер да се присламчиш после! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Нали знаеш как се постъпва с *** ? Затваряш ги в гетото и да си живеят както им харесва отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Как бе, тука е пълно с мераклии, дето денонощно лъскат какалашките... Упс... калашниците... ;) :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Направете някъде списък за доброволци - да видим колко родолюбци ще се запишат във хАмериканските сили за Свобода. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години На оружие, братиа! Дорде е мъничка змията, с крак да и строшим главата! Свобода или Смъртъ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Точно така. САЩ, ЕС, Канада, другите държави от американските континенти, Япония, Ю.Корея, Австралия, Индия, Индонезия, Малайзия, Виетнам, Тайланд, Близкия Изток и тн. желаещи да работят и живеят свободно и добре. От другата страна са Мордор, китайските ко.му.няги (ама те са и тако и вако, щото много обичат парите на изброените по-горе), брадите и ча.лмите на аятоласите и разни скъсаняци като Ангола и Венецуела. Белия свят срещу opките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар