Западът трябва да реши колко далеч да стигне в защитата на Украйна

Опасенията за руска инвазия в Украйна растат на фона на увеличаващото се оръжие по границите, а преговорите с Русия изгледат в задънена улица, пише в анализ CNBC. САЩ и Великобритания предупреждават с нови санкции и изтеглят дипломати от мисиите си в Киев, а анализаторите се питат колко далеч би стигнал Западът в защитата на Киев и противопоставянето с Русия.

Американският Държавен департамент препоръча на всички американски граждани да напуснат Украйна, цитирайки опасността от военен конфликт.

Отделно Лондон обвини Кремъл, че се опитва да "пробута" проруски кандидат за президент на Украйна. Факт е, че под управлението на сегашния Володимир Зеленски страната има все по-задълбочени връзки със Запада.

Изглежда обаче съюзниците не са единни каква да е реакцията, въпреки че Москва продължава да изпраща войници и военна техника по границите си с Украйна, коментира Хелима Крофт, главен експерт по Близкия изток и Северна Африка в RBC Capital Market. Според нея САЩ и Великобритания отидоха най-далеч, заплашвайки със санкции и очаквания, че Русия действително ще нападне своята съседка.

В Германия обаче настроенията са малко по-различни и страната отказа да окаже военна подкрепа на Украйна, макар че началникът на военноморските сили трябваше да подаде оставка, след като коментира, че руският президент Владимир Путин заслужава уважение и препоръча Берлин и Москва да се обединят срещу Пекин.

Вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах коментира още, че Путин никога няма да върне Крим на Украйна, допълва още The Wall Street Journal.

Според публикации Берлин е блокирал и възможността Естония да изпрати оръжия, произведени в Германия, в Украйна.

Москва непрекъснато отрича всички обвинения, макар че повече от 100 хил. военни са изпратени по границата с Украйна. Русия е категорична, че има право да мести свои военни части и оборудване където си поиска на своя територия и на свой ред обвинява Запада в провокации в Украйна.

В последните седмици имаше много срещи на различно ниво между Русия, САЩ и НАТО в опит да бъде намерено решение на кризата. Досега обаче страните не успяха да постигнат успех. Русия иска писмено потвърждение, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, а алиансът да оттегли своята военна инфраструктура и персонал от държавите в Източна Европа, които някога бяха сателити на СССР, включително и България, както и от бившите социалистически републики Естония, Литва и Латвия.

На този етап НАТО отказва да изпълни тези искания.

Според Джон Хербст, директор на Евразийския център към Атлантическия съвет, Западът трябва да отговори твърдо на агресията на Кремъл, и трябва да го стори "по-скоро рано, отколкото късно".

"Опитвахме се да действаме меко с Путин. Опитахме го през 2008 година, когато нахлу в Грузия, но без успех. Опитахме по-късно и с Крим и също почти нямаше последствия", казва той, който е и бивш посланик на САЩ в Украйна.

За Хербст предложението на Джо Байдън за още санкции и изпращането на оръжия и сили на НАТО в Украйна, ако Русия нападне страната, е резонно, но недостатъчно действие. Според него войски на НАТО и оръжия трябва да бъдат изпратени още сега.

Ще имат ли ефект още санкции срещу Русия?

САЩ, Великобритания и ЕС вече предупредиха за още по-сериозни санкции, ако се стигне до военна операция. Но Русия от 2014 година живее със западните санкции - някои от основните сектора са обхванати от тях, като например енергетика и финанси. През 2016 година Вашингтон наложи свои допълнителни наказания заради опасенията за намесата на руски хакери в изборите за президент. През 2018 година беше ред на Великобритания да санкционира Русия заради опасенията за отравяне на бившия агент от КГБ Сергей Скрипал, който в момента живее в Обединеното кралство.

Русия отрича връзка с тези случаи, макар все повече доказателства да показват връзката ѝ с тях.

Сега, с ескалацията на напрежението с Украйна, се появиха заплахи за нови санкции, но в публичното пространство се изказват съмнения дали наистина те биха имали някакъв ефект и дали биха се взели такива решения, които биха имали ефект. Например срещу "Северен поток 2", по който Европа трябва да получава голяма част от руския природен газ или срещу основни финансови институции - ВТБ, "Сбербанк" или "Газпромбанк", както и върху износа на енергийни продукти (както се случи с Иран).

Едно е ясно, че предстои много важна седмица. В Брюксел днес (24 януари) се провежда Съвета по външните работи на ЕС, а на срещата присъства и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той ще има допълнителни срещи с министрите на външните работи на Финландия и Швеция.

По информация на Ройтерс във вторник (25 януари) предстои и среща на Нормандската четворка - Украйна Русия, Франция и Германия, в Париж.

Но в крайна сметка Украйна не е член на НАТО и алиансът няма задължение да я защити, а това вече поставя въпроса докъде ще поискат да стигнат САЩ и ЕС в този казус.