Преговаря ли Русия наужким?

НАТО отхвърля руските искания

От друга страна, в проектодоговора, който Москва изпрати на НАТО в средата на декември и веднага оповести, Русия настоява алиансът да се ангажира да не приема повече нови членове. Това се отнася не само за Киев и Тбилиси, но и за Финландия и Швеция. Високопоставени представители на двете страни веднага повториха, че оставят отворена възможността за присъединяване към алианса, с който вече тясно координират действията си и с който през 2014 г. сключиха договори, позволяващи на НАТО да разположи войски там - реакция на руската анексия на Крим.

В сряда НАТО отхвърли и руските искания да изтегли всички войски и оръжия от страните, в които е нямала такива до 27 май 1997 г. Това беше денят, в който беше подписан Учредителният акт на НАТО-Русия, с който двете страни искаха да сложат край на Студената война и да започнат ново партньорство. Това беше преди разширяването на съюза на изток. Две години по-късно първи се присъединиха Полша, Чехия и Унгария, а през 2004 г. - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

Искането на Москва означава, че алиансът трябва да се откаже от ракетната си защита в Румъния и Полша и от разполагането на малки бойни части в трите балтийски държави и Полша, което беше и реакция на инвазията в Крим през 2014 г. Столтенберг отговори така: „НАТО винаги ще предприема необходимите стъпки за защита и отбрана на нашите нации, включително и колективната ни отбрана, ако е необходимо“.  Той заяви още, че няма да се допусне съществуването на „второкласни" членове, които са по-малко защитени. Американските дипломати категорично отхвърлиха съобщенията, че са готови да преговарят с Русия за разполагане на войски в Европа; това не е било поставяно като въпрос. Всъщност вътрешните планове на алианса са в съвсем различна посока.

Засилено присъствие на източния фланг?

НАТО сериозно обмисля да увеличи присъствието си на източния си фланг - и то не само ако Русия отново нападне Украйна. През декември върховният главнокомандващ на силите на НАТО Тод Уолтърс предложи така нареченото адаптирано предно присъствие (Tailored Forward Presence) да обхване Румъния и България и там да бъдат разположени до 1500 войници. Дипломатите посочват, че двете страни са далеч от Русия, а Москва разполага с много повече войски на западната си граница с Алианса.

От друга страна, НАТО е готова за разговори за контрол на въоръженията, мерки за изграждане на доверие и намаляване на риска. Това се отнася и за разполагането на ракети с малък и среден обсег в Европа. Според руския проектодоговор такива системи не трябва да се разполагат по начин, който позволява да се достигне територията на другата страна. От гледна точка на НАТО е положително, че Москва включва и ракети с малък обсег на действие с радиус на действие до 500 километра.

Сред тях са системите „Искандар-М“, които могат да бъдат въоръжени с ядрено оръжие и са разположени в ексклава Калининград. Оттам те могат да стигнат до Берлин и Варшава. Това е важно и защото Русия твърди, че нейните крилати ракети SSC-8 са оръжия с малък обсег на действие - НАТО смята, че те могат да достигнат до 2000 км. Поради това Съединените щати прекратиха Договора за системите със среден обсег на действие INF през 2019 г.

Това, което не е приемливо за Алианса, обаче, е, че Русия възнамерява да преговаря само за разполагането на ракетите. Тя би могла да премести SSC-8 зад Урал, но оттам бързо да ги върне на запад: ракетите се разполагат с мобилни пускови установки, които е трудно да бъдат проследени. От друга страна, Москва настоява Вашингтон да не разполага в Европа оръжия, които Русия „възприема като заплаха". Тогава Америка ще трябва да изтегли изцяло тактическите си ядрени бомби и няма да може, както е планирано, да разположи на континента нови конвенционално въоръжени ракети със среден обсег и свръхзвукова скорост. Затова Столтенберг подчерта, че контролът върху въоръженията винаги трябва да бъде „реципрочен, балансиран и проверим“.

Америка и НАТО са готови за такива преговори - Шърман и Столтенберг не оставиха съмнение в това. Въпреки това те посочиха, че преходът от диалог към преговори е с условие. „За да постигнем реален напредък и да сключим споразумение, трябва да наблюдаваме деескалация", заяви генералният секретар на НАТО, докато около централата на алианса навън се стелеше гъста мъгла.

По материали на Frankfurter Allgemeine Zeitung и Deutsche Welle