Съществуват ли паралели между кризите в Украйна и на Балканите?

Врагът на Русия от ерата "Путин" е стабилността, а истинският ѝ интерес е постоянното поддържане на напрежение, ако е необходимо и с военни действия, така че Москва да остане фактор, към който да се обърнете, ако търсите някакво решение, пише за Euractiv Орхан Драгаш от Международния институт за сигурност, автор на книгите „Двете лица на глобализацията – истина и измама” и „Постистината в Югоизточна Европа”.

Нерешените проблеми на Балканите често се сравняват с кризата между Русия и Украйна. Има причини за това и дори аргументи, които ще ви помогнат да направите привидно добър паралел и да стигнете до същите изводи. 

Вярно е – както на Балканите, така и при Украйна центърът на проблемите са териториалните и етнически спорове, които имат своите далечни исторически корени. И при едните и при другите се наблюдават въоръжени конфликти, като някои въпроси остават все още неразрешени. Това създава една постконфликтна ситуация, при която страните продължават да търсят решение за дълготраен мир. И накрая, и двете кризи са силно интернационализирани, като проблемът се приема като част от съперничество между Вашингтон и Москва.

В тази връзка са написани безброй аналитични текстове и доклади, като от години едни и същи аргументи биват обсъждани на професионални конференции и т.н., изтъква Драгаш.

В същото време проблемите около Украйна и Балканите се приемат като източник на теми за международните политически експерти, които градят кариерата си върху тези конфликти, обвързани с различни фондове, живеещи в страх, че тези конфликти ще приключат.

Затова не е изненадващо, че сред експертите е широкоразпространена прогнозата за катаклизма на украинската криза, както от години чуваме съобщения за нов ад на Балканите от горе-долу едни и същи автори. Страхувам се, че ще ги разочароваме тук.

Винаги трябва да се има предвид, че Русия на Путин е изградена върху идеята за връщане на имперската слава на тази страна, докато тя продължава да търси своята идентичност. А при изготвянето на този разказ се изисква Украйна да остане на страната на Русия, дори с цената на световния мир.

Тази цел и цената, която Москва и руският народ трябва да платят за нея, са поставени от руския президент, което той вече потвърди с агресивните си движения към Крим, Азовско море, а сега и с кризата в Донбас.

Путин знае, че Украйна е специална, че Руската империя е изградена в Киев, люлката на всички руски градове. Той също така е наясно, че двете страни са като двама братя, които се презират един друг – Русия е по-млада и по-силна, а Украйна е по-възрастна, поради което не може да я предизвика в открита битка.

За Путин обаче е разочароващо да знае, че не може да си позволи да анексира цяла Украйна. Следователно утешителната цел е васална и лоялна, формално независима Украйна, която ще служи като социологически крепостен ров около „империята“, подобно на онези, които руските владетели са изкопавали около градовете си в миналото.

Русия има нужда от сателитна Украйна, нещо като Беларус, за да може Кремъл да покаже на поданиците си, че „империята“ не е приказка и че тя наистина съществува, поне като декорация.

Ето защо страхът от военен конфликт между Русия и Украйна беше използван за сплашване на европейските политици, които бяха убедени, че войната ще доведе до масов приток на бежанци към Европа. В същото време, за да направи този страх по-достоверен и неприемлив за европейските политици, Русия от време на време променя сценария, като нанася тактически ядрен удар по Европа.

Русия има поне четири варианта за това как да сложи ръка върху Украйна. Първият и най-скъп и донякъде драматичен е инвазия. Вторият е да се избере президент, лоялен на Русия и компрометиран от Москва. Третият е да се включи в украинския политически живот чрез група, лоялна към Русия, с право на глас и право на вето в украинския парламент. И четвъртият е обособяване на регион със специален статут в Украйна, контролиран от Русия.

Нахлуването в Украйна е най-малко възможният сценарий по много причини. За Русия ще бъде много трудно да понесе цената на войната със страна от 50 милиона души близо до границата ѝ и в същото време ще бъде изправена пред мощни западни санкции. Отхвърляме този вариант още повече след скорошните разговори между президента на САЩ Джо Байдън и Владимир Путин и особено на фона на предстоящите разговори между висши дипломати на двете страни в Женева този месец.

Русия със сигурност ще култивира, подхранва и компрометира украинските политици в дългосрочен план, надявайки се, че Украйна отново ще избере проруски президент и парламент.

В същото време Русия ще работи за повторното обособяване на сепаратистки украински територии в украинския политически и социален наратив, така че тази нова парламентарна фракция да блокира всички инициативи за присъединяване към НАТО.

Ако Русия изобщо навлезе с войски в Украйна, това ще бъде само, за да оправдае сегашното си присъствие в Донбас. Евентуалното предоставяне на международно признат специален статут на територията в Донбас, която беше окупирана от Русия, може да сигнализира за формирането на постоянна руска военна база там.

Подобно стечение може да доведе до отговор от НАТО, отваряйки възможност алиансът да присъства в Украйна на временна и условна база, без постоянно членство за Украйна. По този начин голямото военно присъствие на Москва и Вашингтон би довело до баланс на територията на Украйна, а това само по себе си дори би довело до консолидиране на възможностите.

Тук стигаме до наистина важен паралел между кризата на Балканите и кризата в Украйна. В нито една от тези области Русия не иска резултат или дългосрочно стабилно решение.

Русия се стреми към поддържане на напрежението в тези региони, защото няма достатъчно възможности да реализира по друг начин своята имперска мечта. Няма нито финансови, нито военни и особено демократични и човешки ресурси за това, пише Драгаш.