Защо напрежението между Русия и Украйна е толкова трудно за успокояване?

Външните министри на Г-7 предупредиха Русия да намали напрежението в Украйна, иначе ще се сблъска с тежки последици.

Според запознати Байдън настоява съюзниците на ЕС да финализират широк пакет от санкции срещу руски банки и енергийни компании, които могат да бъдат наложени съвместно със САЩ, ако Кремъл атакува.

Въпреки че украинският президент Владимир Зеленски обеща да донесе траен мир, той няма много място за маневриране. Кремъл иска неспокойните региони на съседа си да получат автономия, която им дава ефективно вето върху големи промени в ориентацията на Украйна – а именно западната интеграция, подкрепена от значително мнозинство от населението на страната.

Предоставянето на такива правомощия би било равносилно на политическо самоубийство за Зеленски, който не успява да овладее пандемията и да изпълни и други дадени обещания, като ограничаване на корупцията.

Междувременно Путин ясно определи амбицията на Украйна да се присъедини към НАТО като екзистенциална заплаха и не вижда причина да прави компромис сега, след като издържа години на натиск от САЩ и Европа по този въпрос. Ето защо многократните дипломатически усилия на Германия и Франция за постигане на резолюция се провалиха.

Какво друго иска Русия

Русия поиска НАТО да изтегли силите си на позициите, които те заеха през 1997 г., като изложи широки предложения за масово оттегляне на Запада в два проекта на договора за сигурност, представени на правителството на САЩ.

Русия и всички държави от НАТО, които членуват в алианса през май 1997 г., преди първите източноевропейски държави да бъдат поканени да се присъединят, не трябва да „разгръщат военни сили и оръжия на територията на която и да е от другите държави в Европа“, които все още не са били в организацията на тази дата, според един от договорите, публикувани на 17 декември от Министерството на външните работи в Москва.

САЩ също трябва да се ангажират да забранят влизането в НАТО на бивши съветски държави като Украйна и Грузия и да откажат да използват тяхната военна инфраструктура или да развиват двустранни отбранителни връзки с тях, според втория договор.

Ако предупрежденията на САЩ за инвазия в Украйна се потвърдят, това ще хвърли Запада и Русия в най-лошата конфронтация от края на Студената война. Руска интервенция в такъв мащаб за анексиране на територия или дори за сваляне на правителството в Киев би представлявало най-сериозното предизвикателство за европейската сигурност от десетилетия.

Петдневната война на Русия с Грузия, друга бивша съветска република, която насочи погледа си към Запада, започна по подобен начин през 2008 г. и завърши с ефективно анексиране на бунтовнически райони от Москва.

Какво друго може да направи Западът по въпроса

През последните години САЩ, ЕС и Обединеното кралство наложиха няколко кръга от санкции, насочени срещу руски физически лица и компании, като засегнаха енергийния и банковия сектор на страната. Докато Русия омаловажава тяхното въздействие, нейната икономика е в стагнация и нейните служители настояват санкциите да бъдат отменени.

Други потенциални мерки включват насочване към милиардерите, които са забогатели при управлението на Путин, или полагането на допълнителни усилия за дерайлиране на новия газопровод „Северен поток 2“ между Русия и Германия, който в момента очаква одобрение от регулаторните органи.