Ще се превърне ли Германия в социално-екологична пазарна икономика?

В Германия Зелената партия влезе в коалиция на федерално ниво със социалдемократите и либералите за първи път. Осъществяването на целите на Парижкото споразумение за климата и стимулирането на екологичната трансформация на германската икономика са основните приоритети на новото правителство, пише за Financial Times Свен Гиголд, говорител на германските Зелени в ЕП и зам.-министър на икономиката и климатичната защита.

Плановете на правителтвото имат потенциала да установят международен стандарт за справяне с климатичната криза. Германия, четвъртата по големина икономика в света, иска до 2030 г. 80 процента от нейното електрозахранване да се осигурява от възобновяеми източници. Това ще включва, наред с други неща, изграждане на вятърни паркове върху 2 процента от територията на страната и инсталиране на фотоволтаични системи на покрива на почти всяка подходяща сграда.

Навременното изпълнение на проекти за енергийна инфраструктура в такъв мащаб ще изисква намаляване на ненужната бюрокрация и ускоряване на пословично тромавите системи за планиране и разрешаване в Германия. В средносрочен план Германия ще премине изцяло към възобновяеми енергийни източници, превръщайки се в световен лидер в областта на климата през този процес.

Зелената партия сега носи отговорност за „суперминистерството“ на икономиката и климата, което ще надзирава последния етап от прехода на Германия към 100 процента възобновяеми източници - докато други страни обсъждат ядрената енергия, която не е нито екологично конкурентна, нито икономически устойчива.

Декарбонизацията обаче надхвърля енергийната система. След Втората световна война германската икономическа политика се ръководи от принципите на „социалната пазарна икономика“. Те включват насърчаване на отворени пазари и конкуренция, от една страна, и контролиране на техните негативни последици, като екологични щети или неравенство, от друга.

Тази регулаторна рамка сега трябва да бъде разширена от икономическата и социалната сфера към екологичната. Климатичната неутралност и опазването на биологичното разнообразие трябва да бъдат централни цели на икономическото управление наред с просперитета и социалната сигурност. Накратко, Германия трябва да се превърне в социално-екологична пазарна икономика.

Трансформираната германска икономика ще бъде вдъхновение у дома и в чужбина само ако обнови своята конкурентоспособност на базата на екологични и социални иновации. И точно по това икономическите политики на Зелените се различават от тези на повечето дясноцентристки партии. За тях благоприятните за климата иновации се постигат най-добре чрез дерегулация и ценообразуване на въглеродните емисии. Но според нас модерната икономическа политика трябва да се основава на интелигентна и прагматична комбинация от инструменти, за да създаде рамка за фирмите да променят своите бизнес модели по начин, съобразен с границите на планетата и хората.

Тази демократично дефинирана рамка за силно конкурентна пазарна икономика наистина включва ценообразуване на въглеродните емисии, но също и технически стандарти, финансови стимули и даване възможност на потребителите да „позеленят“ търсенето си. Тя трябва да позволява множество технологични решения, за да се хармонизират икономиката и планетата.

Ключова тук е идеята за скромна държава, съзнаваща собствените си ограничения и неефективност. Сериозното отношение към социалната и екологична пазарна икономика ще увеличи частните инвестиции в икономиката - не за да ограничи стремглавия растеж, а за да разшири устойчивите форми на производство и потребление, и да свие неустойчивите. Тази огромна програма за инвестиции, работни места и иновации ще бъде постигната най-добре, ако макроикономическите политики и регулирането на финансовите пазари създадат относително стабилен инвестиционен климат.

Ролята на държавата обаче трябва да надхвърля създаването на регулаторна рамка. Държавата трябва да помогне на частните предприятия да правят иновации, като стимулира инфраструктурата и подкрепя иновациите като част от активна индустриална политика. Индустриалната политика обаче не трябва да се бърка с избирането на потенциални глобални шампиони, което би застрашило многото икономически и социални предимства, произтичащи от икономика, базирана на смесица от големи корпорации, успешни малки и средни предприятия, социални бизнеси, както и иновативни стартъпи. Зелената икономическа политика взема идеите на германския „ордолиберализъм“ (при който държавата съблюдава реалните ползи от свободния пазар да не се разминават с теоретичните - бел. прев.) и ги развива чрез прагматичното използване на неконвенционални идеи.

Завършването на тази трансформация ще бъде огромно предизвикателство - не само за законодателите и индустрията, но и за обществото като цяло. Процесът на модернизация винаги създава победители и губещи. Социалната компенсация и демократичното включване на гражданите в трансформацията ще бъдат ключови, за да се избегне разпалването на протестни движения като жълтите жилетки във Франция. Но ако Германия успее, тя ще бъде пример за Европа и останалия свят за това как могат да се съвместяват екологията и икономиката.