Изкуственият интелект е по-голямо предизвикателство от ядреното оръжие

Като дипломатът, който направи най-много, за да се възползва от китайско-съветското разцепление по време на Студената война, Хенри Кисинджър е отхвърлян от някои като апологет на Китай. Но предупрежденията му за рисковете от това, което бързо се превръща във втора студена война, трябва да се вземат много сериозно. Ветеранът от американско-съветския контрол над въоръженията предупреждава днес за „неограничено съперничество“ между САЩ и Китай, което „няма прецедент в историята“, пише Едуърд Люс за Financial Times. 

Вместо да преговарят за намаляване на заплахата, както направиха САЩ и СССР след кубинската ядрена криза от 1962 г., САЩ и Китай все по-малко държат сметка за взаимните си възможности и намерения - обратното на това как се разви първата студена война. „Отношенията [САЩ-Китай] преминаха от партньорство през сътрудничество до несигурност от потенциална или реална конфронтация“, казва Кисинджър в интервю за FT. „При липсата на диалог очакването, че от всички страни ще бъдат взети мъдри решения, е акт на вяра в бъдещето, който не приемам.”

Руският президент Владимир Путин каза, че този, който води в изкуствения интелект, ще доминира в света. Кисинджър, който заедно с Ерик Шмид, бивш главен изпълнителен директор на Google, е съавтор на новата книга „Епохата на изкуствения интелект”, казва, че все още не сме започнали да разбираме влиянието, което той оказва върху военното дело и геополитическата стабилност в бъдеще. FT наскоро съобщи, че Китай е изпробвал хиперзвукова ракета, която може да му позволи да избегне системите за противоракетна отбрана на САЩ. Пентагонът наскоро изчисли, че Китай планира да увеличи ядрения си арсенал четирикратно до 2030 г. Никълъс Чейлън, бивш ръководител за изкуствения интелект в Пентагона, заяви пред FT, че е подал оставка, защото не може да стои и да гледа как Китай изпреварва САЩ. „Всичко вече е решено“, посочи той.

Според Кисинджър картината може да е още по-лоша от това. Ние не знаем достатъчно за изкуствения интелект, дори за да определим дали Китай е напред или какво би могъл да направи, ако е така. Той оприличи днешната ситуация на периода преди Първата световна война, в който Великобритания и Германия бяха толкова зле информирани за целите на другия, че един привидно несвързан инцидент - убийството на престолонаследник в Югоизточна Европа - предизвика най-кървавата дотогава война в историята.

САЩ и Китай не показват никакъв интерес да преодолеят собствената си бездна на невежество. „Трябва да се информираме за възможностите на изкуствения интелект, като същевременно разбираме, че те създават ниво на несигурност в света, в рамките на което е много трудно да се поддържа постоянен мир - вероятно невъзможно“, изтъква Кисинджър.

Той посочи контраста между днешната неяснота на стратегическото въздействие на изкуствения интелект и интензивната работа, извършена по отношение на ядрените оръжия по време на първата студена война. Като млад професор, Кисинджър бе сред голяма група учени, изучаващи ядрената доктрина. Работата им в крайна сметка допринесе за договорите за контрол над въоръженията, в които Москва и Вашингтон споделят подробности за точността и мощта на своите арсенали.

САЩ и Китай не са близо до разбирането на силата на изкуствения интелект на другия - и няма планове за започване на официален диалог, казва той. Така възможността за объркване и ескалация е по-голяма, отколкото през по-голямата част от Студената война. И все пак апетитът сред американските учени да работят върху изкуствения интелект е значително по-нисък. „Философският баласт в много общества за вида диалог [за ядрените оръжия], от който аз и моите колеги научихме толкова много, изчезва“, отбелязва Кисинджър.

Ще бъде лесно за много американци отляво и отдясно да отхвърлят предупрежденията на Кисинджър. Левите не могат да му простят тайните бомбардировки от страна на администрацията на Никсън над Камбоджа, подкрепата за свалянето на социалистическото правителство на Салвадор Алиенде в Чили през 1973 г. и други прикрити действия. Десницата го разглежда като ненадеждно мек спрямо Китай. Анализът на Кисинджър обаче трябва да бъде отделен от моралните оценки за неговия опит в Студената война.

На 98 години той е сред малкото живи фигури, които са играли водеща роля в борбата с екзистенциалните заплахи на миналия век. Всяка страна в крайна сметка придоби задълбочени познания за ядрения капацитет и доктрината на другата, което може да е невъзможно по отношение на изкуствения интелект, твърди той. Не съществуват шпионски самолети, които да направят снимки на това нещо. Няма ясен начин за възпиране на атаките или за разбиране откъде идват.

„С ядрените оръжия беше възможно да се измислят принципи за възпиране, при които имаше известна симетрия между щетите върху всяка от страните“, дава пример Кисинджър. „Ако една необуздана надпревара във въоръжаването [между САЩ и Китай] премине от ядрени оръжия към изкуствен интелект, опасността от драматична ескалация би била много голяма.”