Ядрената енергия може да запълни празнината в трудния енергиен преход

През октомври Майк Хюит, бивш контраадмирал от американския флот, прекоси Атлантическия океан, за да предложи на инвеститорите зелено начинание. Няма нищо необичайно в това, бихте си помислили: подобни проекти са популярни преди климатичната конференция на ООН през ноември в Глазгоу, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Този конкретен екологичен проект обаче, известен като IP3, има необичаен уклон: той е фокусиран върху ядрената енергия. По-конкретно, Rolls-Royce, британската инженерна група, организира консорциум за инсталиране на повече от дузина така наречени „малки модулни реактори“ (SMR) в цяла Великобритания. 

Те се надяват да получат финансиране за 210 милиона паунда от правителството на Обединеното кралство, според Хюит. Неговата група също така събира съответното финансиране от частни източници, включително инвеститори с ESG фокус (отчитащ екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) „Традиционните ESG критерии изключват ядрената енергия“, казва ми той. "Но ние мислим, че това се променя."

Вярно ли е това? Все още не е ясно, тъй като официално планът не е въведен. Но фактът, че IP3 се опитва да направи ядрените реактори част от ESG възгледа, е поразителен знак за климатичните времена - и такъв, който според мен трябва да бъде приветстван.

Доскоро думата „ядрен“ беше токсична за повечето зелени активисти и много политици, както поради рисковете от замърсяване, свързани с отработеното гориво, така и заради предишни аварии в ядрени обекти. Всъщност събития като катастрофата през 1986 г. в Чернобил или цунамито от 2011 г. в японската централа във Фукушима оставиха такова наследство от страх, че страни като Германия затварят съществуващите си ядрени мощности, заедно с американски щати като Ню Йорк и Калифорния.

Междувременно в екипа, който изготвя таксономията на ЕС за устойчиво финансиране, избухна спор, който ще помогне на инвеститорите да гарантират, че проектите са екологично чисти. Френското правителство лобира за включването на ядрената енергия, тъй като тя не отделя въглерод (понеже Франция разчита на ядрената енергия за голяма част от електричеството си). Но това беше блокирано от Германия.

Не е изненадващо, че това прави ESG фондовете предпазливи. Или както отбелязва Bank of America в скорошно проучване: „Получихме многократно обратна връзка от различни екологично ориентирани инвеститори, че те не могат да инвестират в определени комунални компании поради ядрената им експозиция.“

Сега обаче има два фактора, които биха могли (и трябва) да променят този разговор. Първо, ядрената технология се променя. Докато реакторите от 20-ти век бяха толкова големи и скъпи, че изискваха десетилетен ангажимент за инсталиране, новото поколение SMR са по-малки, по-евтини и далеч по-гъвкави. Това означава, че те могат да бъдат поставени на по-удобни места и - решаващо - да се третират като временен или преходен енергиен източник.