Как по-високите цени на CO2 променят лицето на глобализацията?

По-високите цени на CO2 като стимул за инвестиции в чужбина

Дори ако по-високите транспортни разходи намалят износа на стоки, компаниите могат да продължат да продават продуктите си в чужбина, като създадат производствени мощности на място. Свързаната с това тенденция за регионално сближаване на производството и потреблението не се обяснява само с пандемията на коронавируса – тя вече бе задействана чрез дигитализацията - досега обаче главно защото компаниите в индустриализираните страни връщат производства отново в родината си от място, което първоначално е смятано за страна с ниски заплати.

В допълнение към цените причините за тези промени досега са качествени аргументи и стремежа за по-бърз отговор на желанията на крайните потребители. Отрицателните преживявания с прекъсването на световните вериги на доставки вследствие на пандемията вероятно ще ускори тази тенденция, както и по-високите цени на CO2. В бъдеще може да се очаква не само преместване на производствените стъпки в страни с високи заплати, но и увеличеното придобиване и развитие на производствени мощности в страни, в които местните компании все още изнасят. Това не само спестява транспортни и емисионни разходи, но и избягва протекционистките мерки.

В резултат на това може да се очаква съкращаване на веригата на стойността. Това обаче не означава края на глобализацията: трансграничният обмен на стоки сега се заменя с преки чуждестранни инвестиции, т.е. трансгранични капиталови потоци, включително трансфер на технологии.

Разходи за опазване на околната среда и избягването на емисии

Освен това глобалните разлики в разходите за избягване на емисиите са мотив за инвестиране в чужбина - както в чисто корпоративен, така и в икономически план. Прилага се следното правило: спестяването на емисии на парникови газове трябва да се извършва там, където са и най-ниските разходи за избягване на емисии. В резултат на това могат да бъдат избегнати по-вредни за климата емисии със същото количество ресурси.

Развиващите се страни често работят с технологии, които причиняват по-високи емисии на парникови газове, отколкото технологиите, използвани в индустриално развитите страни. Следователно в тези страни емисиите могат да бъдат намалени чрез евтини мерки, напр. чрез възприемане на технологии от индустриално развитите държави. Ето защо от гледна точка на световната икономика има смисъл да се прилагат мерки за намаляване на обема на емисиите и в по-слабо развитите икономики. 

Един инструмент за финансиране на необходимите инвестиции е „Механизмът за чисто развитие“ (Clean Development Mechanism). Той е част от Протокола от Киото и означава, че индустриално развитите страни могат да финансират проекти за намаляване на емисиите на парникови газове в развиващите се страни и да получат кредитиране за произтичащите от това намаления. Това има икономически смисъл за компаниите, ако разходите за избягване на емисии в тяхната собствена страна са по-високи, отколкото в развиваща се страна. В същото време този механизъм допринася за устойчивото популяризиране на развиващите се страни. Това им дава достъп до благоприятни за климата, ориентирани към бъдещето технологии и ноу-хау.

Цените на CO2, международната конкурентоспособност и ефектите върху доходите

Написаното досега се основава на предположението, че много - в идеалния случай дори всички, държави ще въведат високи цени за CO2. Това обаче в никакъв случай не е гарантирано. Високите цени на CO2 означават, че ще има по-малко търсене на продукти с интензивни емисии. За съответните компании и хората, които са заети в тези проекти, това означава загуба на доходи и работни места. Това означава, че политическата съпротива срещу ценообразуването на емисиите на парникови газове е неизбежна.

Тези загуби на доходи засягат не само отделните отрасли и сектори в дадена страна, но и отделните икономики като цяло. В случай на по-висока цена на CO2 в Европа, например, източноевропейските икономики, които разчитат в голяма степен на изкопаеми горива и досега имат ниски цени на CO2, биха понесли сериозни загуби на доходи.

С отрицателното им въздействие върху производството, заетостта и доходите, по-високите цени на въглерода вероятно ще предизвикат социално напрежение. Високо развитите индустриални държави с ефективните си системи за социално осигуряване могат донякъде да смекчат този тренд. Това обаче няма да се случи в нововъзникващите и развиващите се страни без такива системи за сигурност. Следователно поне в близко бъдеще по-високи цени на CO2 могат да се очакват само в развитите икономики.