Меритокрацията си струва да бъде защитавана

Някога в Ню Йорк имаше колеж, който хората наричаха „Харвард на пролетариата“. Много от неговите възпитаници бяха бедни или деца на имигранти от работническата класа, но въпреки това те станаха лекари, адвокати и изявени учени. Деветима от тях бяха удостоени с Нобелови награди, пише Джейсън Райли за Wall Street Journal.

През 1970 г. училището снижи изискванията си за прием и започна да приема всички, които са завършили гимназия. „Резултатът беше едновременен бум на броя на студентите и срив в академичните стандарти“, пише Ейдриън Уулдридж в новата си книга „Аристокрацията на таланта“. В рамките на десетилетие „двама от всеки трима студенти, приети в колежа, се нуждаеха от помощни уроци. Увеличиха се отпаданията. Талантливи преподаватели напуснаха. Протестите и окупациите станаха ежедневие." През 1994 г. работна група заключи, че колежът е „в спирала на упадък“. Пет години по-късно политиката на отворен прием беше обявена за неуспешна и накрая премахната.

Книгата на Уулдридж е цялостна защита на меритокрацията (преценка на хората въз основа на техните способности) и нейните корени. Той представя City College в Ню Йорк като предупреждение за САЩ, където войната срещу стандартите се засили през последните години. През юли Орегон прекрати изискването си учениците да показват владеене на четенето и математиката, за да получат диплома за средно образование. Две от най-престижните училища в страната, Латинската академия в Бостън и гимназията Томас Джеферсън във Вирджиния, отмениха приемните си тестове, за да постигнат по-добър расов баланс. Кметът на Ню Йорк се включи в многогодишната битка за прекратяване на тестовете в елитните училища на Голямата ябълка. 

Вярно е, че много критици на меритокрацията идват от левицата. „Използването на стандартизирани тестове за измерване на способностите и интелигентността е една от най-ефективните расистки политики, създавани някога за унижаване на чернокожите умове и законното им изключване“, пише Ибрам Кенди. Но Уулдридж цитира и консервативни популисти, еднакво обезпокоени от меритократичните системи. „Общообразователният тест S.A.T. преди 50 години изсмука много умни хора от малките градове в Америка и ги вкара в малък брой елитни институции, където се женеха помежду си, родиха деца и се преместиха в още по-малък брой елитни квартали“, твърди Тъкър Карлсън. "Но проблемът с меритокрацията е, че отстранява цялата емпатия от обществото."

Меритокрацията не е създадени да унижава и изключва. По-скоро целите бяха да се замени системата, основана на протекциите и шуробаджанащината, да се третират хората като индивиди, а не като членове на групи, и да им се дават възможности според способностите и таланта. „В продължение на хилядолетия повечето общества бяха организирани според принципи, напълно противоположни на меритокрацията“, пише Уулдридж. „Хората наследяваха социалните си позиции във фиксирания обществен ред. Светът беше управляван от кралски династии. Синекурни длъжности се купуваха и продаваха като мебели. Шуробаджанащината беше начин на живот. Придвижването нагоре по социалната стълбица беше осуетявано, а понякога и забранявано."

Както отбелязва Карлсън, меритократичните системи не са без недостатъци. Бръшляновата лига (елитните американски университети – бел. прев.) набира повече студенти от горния 1% от домакинствата по доходи, отколкото от цялата долна половина на разпределението, което може да направи меритокрацията да изглежда почти като прикритие за увековечаване на класовите привилегии. Като цяло обаче меритокрацията е свършила по-добра работа от алтернативите си за придвижване на обществата напред. Тя осигури възходяща социална мобилност за бедните, за жените и за расовите и етническите малцинства. Каквито и да са недостатъците на меритокрацията, лекът очевидно е повече меритокрация, а не движение назад в посока на това, което тя замени.

В интервю от юли Уулдридж каза, че ще има икономически и геополитически последици, ако САЩ се отклонят от меритократичната система, докато други страни я прегръщат. Страни като Китай, Япония, Южна Корея и Сингапур преследват меритокрацията от десетилетия - и имат растежа, с който да я оправдаят - докато американските елити ни отблъскват от нея в посока расови политики за постигане на по-справедливи резултати. Това е грешка, изтъква Уулдридж. Независимо дали говорите за държави или бизнеси, „се откроява много прост модел“, обяснява той. „Печелят институциите, които приемат меритократичен подбор - тоест избират хората въз основа на таланта им и ги издигат на база тяхното представяне.“