Източният фланг на НАТО: хибридна война, мигранти и дезинформация

В сряда, 4 август, когато гръмна новината, че известен беларуски дисидент е намерен обесен в украинската столица Киев, властите в Беларус обвиниха литовската гранична охрана, че е пребила до смърт иракски мигрант, чието тяло те твърдят, че са открили, пише за Ройтерс Питър Апс, цитиран от БТА.

Година след като президентът Александър Лукашенко обяви победа на избори, които бяха оспорени, и то на фона на масови протести, прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония казват, че правителството му води "хибридна война" срещу тях, създавайки миграционна криза и разпространявайки дезинформация най-вероятно с мълчаливото съгласие на най-големия му поддръжник Русия.

Литовските власти отричат да знаят нещо за мъртвия иракчанин, заявявайки, че Беларус не е предоставила никакви доказателства и че литовската гранична охрана не е използвала никаква сила в конкретния времеви период. Според тях кадри, заснети с дрон, показват как беларуската гранична охрана "събира" близкоизточните мигранти и ги води към територията на Литва; има съобщения, че нарочно е увеличен броят на полетите от Ирак за беларуската столица Минск с цел да бъде засилени още повече човешките потоци.

Беларус отрича тези обвинения, както и тези от страна на Украйна, че има пръст в смъртта на Виталий Шишов, който беше открит обесен миналата сряда в киевски парк. Активистът казал на приятелката си, че е следен от агенти на беларуската държава, която беше заподозряна и че е организирала инцидента с полета Rianair от Гърция за Литва през май, за да арестува известния опозиционен блогър Роман Протасевич и руската му приятелка София Сапега.  

Репресии

Това, че тези събития се случват едновременно, е малко вероятно да е съвпадение. Русия също се намира в разгара на нови репресии срещу вътрешната опозиция, предприемайки през последните дни действия срещу най-малко трима видни съратници на хвърления в затвора опозиционен водач Алексей Навални. Освен това съвсем скоро предстои Москва да проведе голямото си ежегодно военно учение "Запад" заедно с Беларус, след като през изминалата една година от изборите тя задълбочи връзките си във военно отношение с Минск.

Военните стратези отдавна са на мнение, че в случай на война с НАТО руските войски може да се опитат да преминат от Беларус през тясната ивица литовска земя, известна като Сувалски коридор, за да достигнат до контролирания от Москва анклав Калининград и по този начин на практика да отрежат достъпа по суша до трите прибалтийски държави.

Все по-изолиран, без да се брои подкрепата от Москва, Беларус може да реши, че няма какво да губи. В понеделник САЩ, Великобритания и Канада наложиха нови санкции, в това число срещу най-големия в света производител на калиев карбонат (поташ) "Беларускалий", който според Белия дом е ключов източник на финансова подкрепа за управлението на Лукашенко. Тези ходове последваха санкциите на Европейския съюз от юни, които силно ограничиха финансовия и авиационния достъп на Беларус до Европа след случая с "Райънер".

Усещането за изолация се засили още повече заради Олимпийските игри в Токио, на които няколко беларуски състезатели избягаха, а някои беларуски официални лица бяха лишени от акредитацията си, след като бяха обвинени от САЩ и хора от собствените си отбори в най-различни престъпления, включително пране на пари, тормоз и заобикаляне на санкции и визови забрани.

Беларус и руските медии обвиняват Украйна, Литва, Полша и други западни държави, че разпалват протести и насилие в Беларус. Самият Минск твърди, че по-рано тази година е осуетил подкрепян от ЦРУ заговор за убийството или отвличането на Лукашенко и семейството му. Беларус има отдавнашни и сложни отношения с Москва. Минск запазва скромна независимост, но също така разчита силно на подкрепата на Русия за оставането на Лукашенко на власт.

Протест

Миналата година за кратко се появиха допускания, че руският президент Владимир Путин може да изостави Лукашенко или поне да съдейства за преход във властта. Но през 2020 г. самата Русия се сблъска с протести, което в крайна сметка породи мнения, че руският лидер не иска да рискува да позволи Беларус да се превърне в пример за каквито и да било промени, предизвикани чрез протести.

За прибалтийските държави - и особено за Литва - тази обстановка е нещо като перфектната буря. Вилнюс в момента освен с Беларус има и засилващи се спорове с Китай; тази седмица Пекин дори отзова посланика си от литовската столица, разгневен от все по-тесните връзки между Литва и Тайван.  

През февруари 2019 г. литовските служби за сигурност определиха Китай, Русия и Беларус като заплаха за националната сигурност, изразявайки безпокойство от китайската телекомуникационна компания Huawei. Оттогава правителството във Вилнюс се позиционира като основния поддръжник на беларуската опозиция, а също и като един от най-големите приятели на Тайван и един от най-ярките противници на Пекин в Европа.

Трите прибалтийските държави се разбраха да съгласуват усилията си за справянето с миграционната криза, като Естония изпрати на Литва помощ във вид на бодлива тел, дронове и гранични полицаи, а Латвия обяви извънредно положение заради растящия брой мигранти, влизащи през границата с Беларус и на нейна територия. Европейските държави се разбраха да обмислят затягане на санкциите срещу лицата, които определят като "каналджии", макар и да не е много ясно дали това ще има някакво действително отражение върху броя на мигрантите, които стигат до Беларус.

През 2016 г., след като се намеси в сирийската война, западните държави обвиниха Русия, че нарочно поощрява мигрантите да заливат Европа, съдействайки за възхода на крайната десница и отправяйки предизвикателство към Евросъюза. Ако Беларус смята, че може да прави същото срещу съседите си, които обвинява за вътрешнополитическото недоволство, вероятно ще продължи да го прави и занапред.

(БТА)