Енергийният преход ще струва поне 92 трлн. долара до 2050 г.

Мерките за намаляване на емисиите ще костват инвестиции от поне 92 трлн. долара от страна на правителствата и бизнеса до 2050 г., сочат изчисленията на Bloomberg. Влагането на тази сума в зеления преход на икономиката ще гарантира, че светът ще намали емисиите достатъчно бързо, за да се избегнат най-негативните ефекти за климата.

Според анализите 92 трлн. долара са нужни за електрифициране на глобалната икономика и отказа от изкопаеми горива. Средно за мерки в тази насока трябва да бъдат вложени между 3,1 трлн. и 5,8 трлн. долара до 2050 година. През 2020 година изчисленията на Bloomberg сочеха, че позеленяването на икономиката ще коства около 1,7 трлн. долара годишно.

Тази разлика само за една година подсказва, че преходът може да излезе доста по-скъпо и да достигне и 173 трлн. долара, тоест около 8 пъти над брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ през 2019 година.

Но тези разходи ще помогнат да държим покачването на глобалните температури до 1,75°С спрямо прединдустриалните нива. До момента светът отчита ръст на температурите от 1,2°С. Бездействие за климатичните промени означава ръст на наводненията и горските пожари, горещи вълни, както и други явления, наблюдавани в последните седмици.

Всички надежди за ограничаването на емисиите през това десетилетие са насочени към електрификация на основни икономически дейности. Това означава удвояване на производството на електроенергия - до 62,2 хил. тераватчаса, а електроенергията да осигурява 50% от крайното енергийно потребление. В момента нивото е около 19 на сто.

Прогнозите са, че 3/4 от емисиите могат да бъдат ограничени по този начин, особено ако се разчита на ръста на вятърната и соларната енергия.

Водородът също има съществена роля в тази насока.

Засега глобалните лидери не дават ясни сигнали, че публичните финанси ще се насочат в посока към електрификация на икономиката. Правителствата например са предвидили 2,4 трилиона долара за преодоляване на кризата, свързана с пандемията от коронавируса. Но само 15% от тези средства ще бъдат насочени към чиста енергия. Според Bloomberg това е неадекватна сума на фона на заявките за намаляване на емисиите и целта за въглеродна неутралност през 2050 година.

Анализаторите на агенцията имат три модела за постигане на енергийните цели - увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, съществена роля на ядрената енергия и запазване на изкопаемите горива, но заедно с технологии за улавяне, съхранение и повторно използване на въглеродния диоксид. Оценката как различните източници на чиста енергия могат да помогнат за посрещане на климатичните цели ще помогнат на политиците и енергийните компании да изработят инструменти за нужните инвестиции в индустрията.

Но при всички сценарии водородът ще трябва да бъде голям източник на енергия за тежката индустрия и химическите заводи. Очакванията са, че превключването на водород ще увеличи съществено търсенето и източникът ще осигури 22% от крайното енергийно потребление, спрямо 0,002% днес.