Биткойнът не покрива критериите за международна валута

Стойността на биткойна и други криптовалути се умножи през последното десетилетие. Липсата на възвръщаемост при ценните книжа с фиксиран доход и страхът от бъдеща инфлация, когато централните банки ще оставят печатницата за пари да работи на пълни обороти, накараха инвеститорите да търсят алтернативи. Мнозина се ориентираха към криптовалути. Съществува и усещане, че те ще са новото международно платежно средство. Президентът на Ел Салвадор наскоро заяви, че ще направи биткойна законно платежно средство в страната.

Въз основа на това пазарните участници избират коя валута да бъде най-жизнената в световната търговия, като не е необходима наднационална власт. Условията важат както за стокови, така и за фиатни (декретни) пари. За вторите трябва да има издател, тъй като валутата предполага ангажимент към притежателя.

В исторически план всички доминиращи международни валути са отговаряли на тези изисквания: атинските тетрадрахми (около 480-40 г. пр. Христа), римските денарии (211 г. пр. Христа - 200 г. след), византийските солидус (300 - 1085 г.), флорините и дукатите от Флоренция и Венеция (1250-1600 г.), холандският гулден (1600-1780 г.), британският паунд (1800-1918 г.) и накрая щатският долар (1918-досега). От всички тези златният солидус е най-дълготрайната валута, като съдържанието и теглото й са били непроменени повече от 700 години, от което произлиза и думата "солиден".

Биткойнът обаче не отговаря на нито едно от четирите условия. Първо, той има по-голяма волатилност от която и да е друга преобладаваща валута в историята. Промените в цената му от десетки проценти в рамките на дни са нещо обичайно. Второ, при него има предварително определен максимален размер, който може да бъде създаден. За да покрие биткойнът нуждите на нарастващата международна търговия, относителната стойност на валутата трябва да се увеличи, което я прави още по-нестабилна. Трето, трансакционните разходи са високи; трансакциите отнемат време и системата може да обработва само ограничен брой за даден период от време.

Освен това блокчейн системата, която произвежда биткойни, консумира огромни количества енергия и няма стабилен емитент, който да гарантира валутата. Ако един или повече големи режими забранят трансакциите, приказката скоро може да приключи. И макар ограниченото количество на всяка криптовалута да лимитира прекомерното издаване, има огромен брой единици, като всеки ден се създават нови.

Средство, който работи добре като пари, трябва да намали трансакционните разходи, но трябва и да съхранява стойност. Тогава парите могат да действат като смазочно масло в икономиката. Биткойнът не може да изпълни тези функции. Парите имат характера на мрежов продукт: колкото повече хора ги приемат, толкова по-полезни стават. Биткойнът се приема само в рамките на ограничена група.

Популярността на криптовалутите отчасти се дължи на анонимността на притежателите на биткойн портфейли. Въпреки че трансакциите могат да бъдат идентифицирани, за трети страни е трудно да разберат кой стои зад тях. Това ги прави атрактивни за престъпниците и перачите на пари. Други гледат на тях като възможна инвестиция. Но няма никаква устойчива стойност в актив, който не изпълнява критериите за средство за размяна, разчетна единица или съхранение на стойността, и който няма издател. Поскъпването на криптото напомня на пирамидална схема, при която инвеститорите постоянно се надяват, че други ще оценят актива още по-високо.

Когато биткойнът възвърне истинската си стойност, събуждането може да бъде брутално за мнозина. Не само криптовалутите има ограничен обем, същото важи и за броя на хората, които се изкушават да се включат в пирамиди.