Америка се европеизира все повече

В продължение на десетилетия влиятелни американци, гледащи към другите страни, се питаха: „Кога ще станат като нас?“ Кога японците ще пораснат и ще осъзнаят, че трябва да отворят икономиката си? Кога югоизточните азиатци ще отхвърлят връзкарския капитализъм? Кога французите ще намалят празниците си? Неизказаната идея, стояща зад „теорията на модернизацията“ след 1945 г. беше, че върховното общество са САЩ. Някои чуждестранни лидери възприеха идеята: Маргарет Тачър направи всичко възможно да американизира Обединеното кралство, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Този идеал отмря преди известно време и сега се случва нещо неочаквано: вместо другите страни да станат като САЩ, САЩ стават все повече като тях. Голяма част от американското общество се европеизира. Джо Байдън прави начални стъпки към превръщането на САЩ в нещо като европейска социалдемокрация. Вместо да се раздалечават, както предполагаха много европейци, двете страни на Атлантическия океан всъщност се сближават.

Други преди мен отбелязаха постепенното европеизиране на американския живот. След като раждаемостта и имиграцията спадат към европейските нива, ръстът на населението в САЩ е най-бавният от 30-те години на миналия век, според новите данни от преброяването. Много американци следват европейците в изоставянето на религията, по-рядката смяна на дома, а някои дори спират да шофират.

Голям трансатлантически разграничител винаги е било по-голямото насилие в САЩ – във вътрешен и международен план. Политическият мислител Робърт Кегън отрази това преди близо 20 години с наблюдението си, че: „Американците са от Марс, а европейците от Венера“. Но американците вече не се кланят на бога на войната. Техните нива на престъпления с насилие спадаха близо 30 години преди да се повишат по време на пандемията; смъртното наказание излиза от употреба; степента на лишаване от свобода достигна най-ниската си точка от 1995 г., дори преди Covid-19 да предизвика освобождавания на затворници; а на фона на американските антивоенни настроения, достигащи европейски висоти, Байдън изтегля военните от Афганистан.

Сега 7 от 10 американски милениали (родените между 1981 и 1995 г. – бел. прев.) казват, че биха гласували за „социалист”, под което повечето най-вероятно разбират социалдемократ от скандинавски тип, а не венецуелски експроприатор. Байдън ги чу. Той настоява за достъпни грижи за деца, платен медицински отпуск, две години безплатен колеж в общността и данъчни кредити за родители с деца, финансирани частично от данъци върху богатите в европейски стил. Не е чудно, тъй като днешната Демократическа партия е в плен на европейски икономисти като Кейнс, Томас Пикети и Габриел Зукман.

Почти нищо от това, което се случва в САЩ сега, е съзнателно подражание на Европа. По-скоро то произтича от генерализирано разочарование от американската изключителност. Ако сте единственият човек, шофиращ по магистралата в насрещното движение, можете да предположите или че сте изключителен и всички останали грешат, или в крайна сметка да заключите, че вие трябва да се промените.

Вярно е, че Републиканската партия се противопоставя на тази промяна, въпреки че много от избирателите й харесват социалдемократически политики. Но дори републиканците отчасти се европеизират, превръщайки се от уникална американска икономическа (с доминация на средната класа) и милитаристка партия в нативистко (защитаващо местното население – бел. прев.) движение от европейски стил, макар и с американски характеристики като преклонение пред милиардерите. Политическото съперничество в САЩ се измести от либерали срещу консерватори към по-европейското социалдемократи срещу нативисти.

В САЩ, както и в Европа, нативистките антиимигрантски партии не успяват да спечелят избори. Нещо повече, демографските данни са срещу републиканците. „Онези, които отстояват политическия дневен ред на милениалите и зумърите (потребителите на особено популярното в пандемията приложение за видео връзка Zoom – бел. прев.) ще живеят много дълго време“, пише Амит Гупта от Air War College в Монтгомъри, Алабама. През 2065 г., отбелязва той, днешните демократически звезди, като Александрия Окасио-Кортес и Пийт Бутиджъдж, все още могат да бъдат активни, докато Доналд Тръмп би бил на 119 години, а сенаторът Линдзи Греъм на 110 (Байдън, разбира се, на 123).

Решението на републиканците е да се приемат щатски закони, целящи обезправяване на демократическите избиратели. В бъдещите САЩ може да има Тръмпистко законодателство или демокрация, но едва ли и двете.

Някои хора възразяват, че по-европейски САЩ ще престанат да бъдат иновативни. Те твърдят, че можете или да имате френски данъци и да субсидирате инертността, или да имате Силициевата долина. Може и да има известна логика: след индустриалната революция насам британските, а след това и американските иноватори чертаеха бъдещето на континентална Европа. От друга страна, САЩ в предишната си социалдемократическа фаза (от около 1933 до 1980 г.) останаха иновативни: станаха първото моторизирано общество в света, създадоха атомната бомба и приземиха хора на Луната. Във всеки случай е съмнително дали последните американски иновации като Facebook и Amazon увеличават човешкото щастие.

Следната прогноза е по-сигурна: дори ако едни по-социалдемократически САЩ се чувстват почти като европейци, те няма да иска да пролеят кръв и потрошат пари, защитавайки Европа. Социалдемокрациите дават приоритет на подобряването на живота на собственото си население. И Барак Обама, и Тръмп натискаха европейците (с малък успех) да повишат разходите си за отбрана към американските нива. Вместо това през последното десетилетие се случи обратното: разходите за отбрана на САЩ, като дял от БВП, намаляват към европейските нива. САЩ и Европа представляват все повече общността на ценности, каквато винаги са претендирали че са.