Пост-истината в САЩ е пред-фашизъм

Ето какво се случи. Доналд Тръмп в продължение на месеци твърдеше без доказателства, че не може да бъде победен в честни избори. Той съответно приписа поражението си на фалшификации. Четирима от всеки петима републиканци все още му вярват. Президентът притисна държавни служители да касират изборите в своите щати. След като не успя, той започна да натиска вицепрезидента си и Конгреса да отхвърлят гласовете на електорите от щатите. Тръмп подбуди щурма срещу Капитолия, за да притисне Конгреса да го направи. Около 147 конгресмени, включително осем сенатори, гласуваха „за”, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Накратко, Доналд Тръмп направи опит за преврат. По-лошото е, че по-голямата част от републиканците са съгласни с неговите доводи за това. Огромен брой федерални законодатели се присъединиха. Превратът се провали, тъй като съдилищата отхвърлиха исковете без доказателства, а щатските служители си свършиха работата. Но 10 бивши министри на отбраната почувстваха необходимостта да предупредят военните да стоят настрана.

През март 2016 г., преди още Тръмп да спечели номинацията на републиканската партия, аз твърдях, че той е сериозна заплаха. Беше очевидно, че няма нито едно качество, което се изисква от лидера на велика република. Но, оказа се, че той е и въпиющо некомпетентен.

Как бихте реагирали, ако ви изброят следните факти за една демокрация: „голямата лъжа“ за фалшивите избори, които Тръмп очевидно загуби; партийните медии, които разпространяваха тази лъжа; избирателите, които повярваха в нея; нападението срещу законодателната власт от метежници; и законодателите, които твърдяха, че изборите трябва да бъдат касирани в отговор на съмнението, което създадоха тези лъжи? Бихте заключили, че тя е била в смъртна опасност.

САЩ не са мажоритарна държава. Малките щати имат несъразмерно на мащаба им влияние при гласуването, а някои в миналото са потискали расистките гласове. Но изборите трябва да решат кой да е на власт. Как може това да работи, ако повечето избиратели на една от двете основни партии вярват, че загубените избори са откраднати? Как може властта да се спечели по мирен начин и да се държи законно? Какво освен насилието, в такъв случай, може да реши спора?

Както твърди Тимъти Снайдър от Йейл: „Пост-истината е пред-фашизъм, а Тръмп беше нашият пост-истинен президент“. Ако истината е субективна, трябва да реши силата. Така може да няма истинска демокрация, а само банди на съперничещи си бандити или доминиращата групировка на боса.

Оптимистите би трябвало да се съгласят, че това е много лош момент за глобалната репутация на САЩ, за радост на деспотите навсякъде. Но те могат да кажат, че Америка премина през изпитанието на пожара и сега отново е напът да поднови ангажимента си у дома и в чужбина, както направи през 30-те години при Франклин Рузвелт във време дори по-опасно от днес.

Уви, не вярвам в това. Републиканската партия е прогнила от подривна дейност. Веднага щом напиша това, знам, че някои ще започнат да се оплакват от насилието и социалистите вляво. Но абсолютно никакъв еквивалент на Тръмп не може да се намери сред водещите демократи. Пред-фашистите са вдясно.

Още по-лошото е, че Тръмп не представлява самата болест, а неин симптом. Джеймс Мърдок наскоро заяви, че: „Плячкосването на Капитолия е сигурно доказателство, че това, което смятахме за опасно, е наистина такова. Тези източници, които разпространяват лъжи към своята аудитория, отприщиха коварни и неконтролируеми сили, които ще ни преследват години наред.“ Дали Джеймс имаше предвид и Fox News, отровното творение на баща си Рупърт?

Очевидна е ролята на десния медиен балон в създаването на пост-истинния свят на Тръмпизма. Такъв е и финансираният от плутократи дълъг марш през институциите. Съдебната власт, която това създаде, донесе въоръжените граждани, невидимите политически дарения и нарастващото неравенство, които сега застрашават демократичната стабилност. Най-обезпокоително е как републиканският елит използва политиката на расово разделение, толкова ужасна част от американската история, за да получи електоралната подкрепа, необходима за намаляване на данъците и дерегулация. Белите хора без висше образование преживяват преждевременна „смърт от отчаяние“, но либералите и етническите малцинства са истинските врагове на десницата.

Докато политиката на десните остава такава, каквато е, опасността, която се разкри след изборите, няма да се изпари. Републиканците в Конгреса ще се стремят да провалят новия президент Джо Байдън. Фанатиците и кариеристите ще продължат съюза си. Безумната дясна пропаганда ще продължи да се излива. Какъв човек си представяте, че ще избере за следващ кандидат-президент подобно движение? Едва ли традиционен консерватор като Мит Ромни.

Стигнахме до решителен момент в историята. САЩ са най-мощната и влиятелна демократична република в света. Въпреки всичките си грешки и недостатъци, тя беше глобален модел и защитник на демократичните ценности. При Тръмп това изчезна. Той беше последователен противник на ценностите и стремежите, въплътени в републиканския идеал.

Но Тръмп се провали. Освен това, след опита му за преврат, никой не може да отрече, че заплахата му бе реална. Но това не е достатъчно. Ако политиката в САЩ се развива както изглежда вероятно, ще има още като него. Някой от тях, по-компетентен и по-безскрупулен, може да успее. За да се предотврати това, американската политика сега трябва да започне да зачита истината и да възприеме приобщаваща версия на патриотизма.

Рим е може би последната републиканска суперсила. Но богатите и могъщите я разрушиха, създавайки военна диктатура 1800, години преди да се появят САЩ. Американската република преживя теста Тръмп, но тепърва ще има нужда да бъде спасявана от унищожение.